Факторът Чърчил [bg]

В този контролиран от Гестапо Нацистки ЕС властите щяха да са свободни да прилагат своята идеология, основана на расова омраза. Нацистите вече са започнали преследванията още през 30-те години и дълго преди Чърчил да дойде на власт — преди решението военните действия да продължат — те вече преселват огромни групи евреи и поляци.

Създават се гета в близост с железопътни центрове като прелюдия към "депортацията". Нека припомним, че по признанието на Айхман пред съда "депортация" всъщност означава ликвидация. Оставени без реална съпротива и дори без критици, нацистите биха се захванали вече сериозно със задачата физически да унищожават хората, които не одобряват: евреи, цигани, хомосексуалисти, психично болни, с увреждания.

Щяха да пуснат изцяло въображението си, докато извършват експериментите си с човешка плът: ужасни, извратени, нечовешки и арогантни дотолкова, че няма достатъчно силни думи, за да се опишат. Когато Уинстън Чърчил говори по-късно през лятото на 1940 г. за Европа, която потъва в "бездната на нови Тъмни векове, които са още по-зловещи и може би по-продължителни заради светлините на извратената наука", той е съвсем прав.

Най-вероятно по този начин би изглеждал алтернативният свят. Но дори ако Хитлер не беше успял в Русия, дори ако Сталин беше успял да отблъсне нападението — дали животът щеше да е много по-добър?

Тогава щяхме да видим Европа, разделена между две форми на тоталитаризма: от едната страна свят, тероризиран от КГБ и Щази, а от другата — поданиците на Гестапо. Накъдето и да се обърнеш, само огромни маси от хора, които живеят в ужас от почукването на вратата посред нощ, от произволни арести, от лагерите, без никакъв начин да протестират.

От около 200 страни в днешния свят за приблизително 120 може да се каже, че представляват някакъв вид демокрация: в тях важи правото на избирателите да определят собствената си съдба. Повечето от държавите по света поне на думи подкрепят идеята, че демокрацията, както веднъж остроумно отбелязва Чърчил, е най-лошата система на управление в света, с изключение на всички останали. Но ако Хитлер и Сталин бяха победили — или ако единият или другият беше победил — някой вярва ли сериозно, че демокрацията щеше още да бъде на "трона" си днес?

Със суеверния си навик да вменяват справедливост и правота на хода на историята, хората щяха да научат един зловещ урок: че боговете са се усмихнали с благоволение на потисничеството, а следователно нашият тъй недорасъл животински вид има нужда точно от тирания.

Ние, британците, щяхме да преглътнем този морален фалит — твърде лесно е да си представим как Халифакс (или Лойд Джордж, или който и да е) би могъл да убеди избирателите, че именно за такъв мир са копнеели — и все пак със сигурност тези политици биха заблуждавали дори сами себе си.