Вечната нощ [bg]

Возенето с влак изискваше умения, които Еф беше развил с опита и нуждата. Тунелите всякога бяха влажни - миришеха на изгорял озон и стара смазка - и опърпаните и мръсни дрехи на Еф служеха като отлична маскировка и за гледане, и за мирис. Зака­чването за задната част на вагона изискваше преценка на времето и точност. Но Еф беше добър в това. Като дете в Сан Франциско той имаше обичая да се вози до училище отзад на трамвая. А на трамвая трябваше да се метнеш точно навреме. Подраниш ли, ще те разкрият. Закъснееш ли, трамваят ще те повлече и здравата ще се отъркаляш.

И в метрото Еф беше паднал няколко пъти - обикновено зара­ди пиянство. Веднъж, когато влакът зави под Тремънт авеню, той загуби стъпка, докато преценяваше къде да скочи, и се повлече след мотрисата, краката му заподскачаха неудържимо по релсите, докато не се претъркули настрани, пукна две ребра и рамото му се изкълчи - костта щракна леко, когато се удари в стоманения перваз от другата страна на линията. Едва избягна удара на на­срещния влак. Спаси се в една от сервизните ниши, замърсена с пикоч и стари вестници, и намести рамото си - обаче то го безпо­коеше през вечер. Ако се обърнеше и легнеше на него в съня си, острата болка го будеше.

Но сега от опит се беше научил да намира стъпенките и цепна­тините по задната страна на вагоните. Познаваше всички влакове и всички вагони - и даже беше измайсторил две къси абордажни куки, с които за секунди да се закачва за хлабавите стоманени па­нели. Изкова ги от хубавите сребърни прибори в гудуедъровото домакинство и те от време на време му служеха и като оръжие за близък бой със стригоите.