Престиж [bg]

4

Тъй като работилницата на баща ми се развиваше добре, родителите ми можеха да си позволят да ме изпратят в Учебната академия „Пелъм“, благопристойно училище, ръководено от двете госпожици Пелъм на Ист Борн Стрийт непосредствено до останките на средновековната градска стена, недалеч от пристанището. Там, сред неизкоренимата смрад на гниеща риба, покриваща плажа и околностите на пристанището, както и сред непрестанното, но красноречиво магарешко кряскане на хранещи се гларуси, получих познания по четене, писане и аритметика, а също и скромни напътствия по история, география и изключително затрудняващия ме френски език. Всичко това в по-късните години от живота щеше да ми бъде добре дошло, а безплодните ми усилия да науча френски щяха да придобият ироничен оттенък от факта, че сценичното ми превъплъщение на зряла възраст е в ролята на френски професор.

Пътят ми за и от училище минаваше през хребета на Уест Хил, който бе застроен само в непосредствена близост до дома ни. По-голямата част от него се виеше из стръмни пътеки и дъхави тамарискови храсти, колонизирали огромна част от откритите пространства на Хейстингс. По онова време Хейстингс се радваше на период на разцвет и навсякъде изникваха нови къщи и хотели, посрещащи летните му посетители. Виждах малка част от това развитие, защото училището се намираше в Стария град, а курортната част застрояваха отвъд Уайт Рок, бившето скалисто възвишение. Един ден, още в детството ми, за мое най-голямо очарование то бе вдигнато във въздуха с помощта на динамит, за да направи място на удължението на крайбрежния булевард. Въпреки всичко това животът в древния център на Хейстингс си течеше един и същ от стотици години.

Мога да разкажа много неща за баща си, и лошо, и хубаво, но за да остана в границите на собствената си история, ще се съсредоточа върху хубавото. Обичах го и научих от него много за направата на дървените шкафове, които, непреднамерено от негова страна, са отговорни за състоянието и името, които съм си създал. Мога да свидетелствам, че баща ми бе трудолюбив, честен, трезв, интелигентен и по свой собствен начин — щедър. Към своите работници се отнасяше справедливо. Понеже не беше човек, боящ се от Бога, и не ходеше на църква, държеше семейството му да живее в границите на добронамерените светски схващания, според които не биваше да причиняваш зло или да вредиш на околните нито с действие, нито с бездействие. Беше блестящ майстор на шкафове и добър колар. В края на краищата осъзнах, че каквито и емоционални изблици да ни се бе налагало да понасяме (защото имаше такива), гневът му навярно се дължеше на вътрешно безсилие, макар че от какво и до каква степен — така и не успях да разбера със сигурност. Въпреки че самият аз никога не се превърнах в жертва на най-лошите му моменти, израснах, изпитвайки лек страх от баща си, и все пак го обичах от дъното на душата си.