Престиж [bg]

2

Време е да направя пауза, макар и още в началото, защото този разказ не цели да предаде събитията от живота ми по обичайния маниер на автобиографиите, но е, както вече споменах, насочен към тайните в живота ми. Тайната е съществена част от моята работа.

Затова нека първо да разгледам и опиша метода, с който ще си послужа в този разказ. Самият факт, че ще опиша тайните си, може да бъде схванат като предателство спрямо себе си, но, разбира се, като илюзионист мога да се погрижа да видите само онова, което искам да видите. Загадката присъства по подразбиране.

Следователно би било справедливо още от самото начало да хвърля светлина върху две тясно свързани теми — Потайността и Разбирането на необходимостта от потайност.

Ето един пример.

Почти неизбежно в упражняването на професията ми настъпва момент, когато илюзионистът прави забележима пауза. Пристъпва в светлините на рампата и облян в пълния им блясък, застава лице в лице с публиката. Тогава ще каже, или ако представлението му е мълчаливо, на всички ще се стори, че казва: „Погледнете ръцете ми. В тях няма нищо скрито.“ След това ще ги вдигне пред очите на публиката и ще й покаже дланите си, ще разтвори пръсти, за да се убедят, че между тях не държи нищо. Без да спуска ръце, ще ги завърти, така че публиката да ги види и от другата страна, потвърждавайки, че те наистина са абсолютно празни. За да реши въпроса окончателно и извън всякакво съмнение, фокусникът ще подръпне леко ръкавите на сакото си на около три-четири сантиметра, за да оголи китките си и да демонстрира, че там също няма нищо скрито. След това ще представи своя номер и точно тогава, секунди след неоспоримото доказателство, че ръцете му са празни, в тях ще се появи предмет: ветрило, жив гълъб или заек, букет хартиени цветя, понякога дори горяща свещ. Това е парадокс, нещо невъзможно! Публиката е възхитена от загадката и аплодисментите избухват.