Мистерия в “Елингам” [bg]

Стиви знаеше, че Хейес учи в „Елингам“ и че ще може да се запознае с него. Но не очакваше да го види още преди да си е разопаковала багажа. Не знаеше, че ще живеят в една къща.

— Съжалявам, говорих по телефона — рече той. — С едни хора от Лос Анджелис.

Той вдигна телефона си, сякаш за да покаже наличието на мънички жители на Лос Анджелис вътре. На Стиви не й беше ясно защо той й се извинява и защо обяснява, че е говорил по телефона, преди да се видят. Въпреки това кимна, сякаш в цялата ситуация нямаше нищо странно. Може би такъв бе подходът на знаменитостите — Хейес, изглежда, влизаше в графата „Знаменитости“. Те говорят по телефона, после ти казват, че са говорили по телефона.

— Така че здрасти — продължи той. — Би ли ми помогнала?

Стиви примигна объркано.

— С какво? — попита тя.

— С моя багаж.

— О! — Стиви усети студената ръка на паниката на врата си. Вече звучеше като идиотка с провиснала долна челюст. — Разбира се.

Тръгна след него към общата стая, където чакаха неговите чанти и кашони (бяха по-хубави от нейните и повече на брой). Той посочи един от кашоните.

— Внимавай с този — каза.

Стиви прие думите му като подканяме да вдигне точно него. Беше доста тежичък, предметите вътре се местеха при накланяне.

— Да — каза той, взе една малка чанта и тръгна обратно по коридора към витото стълбище в края му. — Странно беше лятото. Затова проведох телефонен разговор.

— О — измънка Стиви. — Да, естествено.

Тя се опита да прекара кашона през тясното пространство. Стъпалата изскърцаха остро, кашонът се заклещи. Хейес продължи нагоре, а Стиви се въртеше в опит да се отскубне, като гледаше да не разклаща много предметите вътре. Спря за момент, мислейки, че Хейес ще се върне да й помогне, но той не се появи и тя се принуди да напъне. Твърдият картон застърга в стената.

Стаята на Хейес бе „Минерва 6“, точно в края. Приличаше на нейната, но бе по-топла и с допълнителен прозорец.

— Чудесно — каза той. — Остави го някъде. Благодаря.

— Шоуто ти е добро. Наистина го харесвам.

Не бе точно така. Шоуто по-скоро бе прилично.

Като подготовка за идването си в училището, Стиви бе изгледала всички епизоди. Те не бяха дълги, средната им продължителност бе около десет минути. Историята бе доста добра, актьорската игра на Хейес — не толкова. Виждаха се предимно скули и се чуваше нисък, топъл глас. Понякога това бе напълно достатъчно. Стиви винаги се стараеше да бъде искрена, но не можеше след първото си запознанство със съученик в къщата да каже: „Шоуто ти е посредствено и силно надценено, но има основания да те ценят и те са външният ти вид и дълбокият ти глас“. Хората по принцип не си падат по такива приказки.

— Благодаря — каза той и излезе от стаята.

Явно искаше тя да дойде с него за втори курс.

Това бе хубаво. Хейес Мейджър, интернет звездата, разговаряше с нея. Хейес Мейджър, интернет звездата, я караше да мъкне тежките неща, но все пак.