Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Как сте? — попита той и седна.
Това не беше въпрос, защото не му пукаше как са и те го знаеха. Виждаше го и в трите чифта очи, които го наблюдаваха как оправя маншетите на ризата си — жест, копиран от елегантния му шеф — преди внимателно да постави лакти на масата.
— Имам работа за вас — обяви той.
Перехил видя, че Ел Потро дел Мантелете и Ла Ниня Пунялес погледнаха към дон Ибраим, който мрачно кимна и зави краищата на мустаците си — гъсти, червеникаво-сиви и щръкнали. Въпреки тези заплашителни атрибути, Дон Ибраим изглеждаше добродушен и кротък човек. Беше висок, много пълен и правеше всичко някак тържествено. Асоциацията на севилските адвокати отдавна беше открила, че разрешителното му е подправено, но времето, през което беше практикувал право незаконно, му беше придало сериозно и достолепно излъчване. Той носеше бастун със сребърна дръжка, сламена шапка с широка периферия и часовник с ланец, който висеше между двата джоба на жилетката му. Твърдеше, че спечелил часовника от Ърнест Хемингуей при една игра на покер в публичния дом „Чикита Крус“ в Хавана, още в дните преди идването на Кастро.
— Разполагаш с пълното ни внимание — каза той, отдалечен от масата заради шкембето си.
Триана и цяла Севиля знаеха, че дон Ибраим Кубинецът е лъжец и мошеник, но и съвършен джентълмен. Например в случая, едва след благовъзпитан поглед към Ел Потро дел Мантелете и Ла Ниня Пунялес, той беше отговорил от името на тримата, за да покаже, че е поласкан да ги представлява.
— Има една църква и един свещеник — започна Перехил.
— Началото не е добро — каза дон Ибраим.
В едната си ръка, окичена със златен пръстен с печат, държеше димяща пура, а с другата почистваше пепелта от панталона си. От своята пропиляна младост в Куба беше придобил вкус към безупречно белите ризи, панамените шапки и пурите „Монтекристо“. Приличаше на някой от испанците, натрупали богатства в Латинска Америка в началото на века и завърнали се в Севиля с фишек златни монети, малария и прислужник мулат. Но единственото, което дон Ибраим беше донесъл обратно, беше маларията.
Перехил го погледна, объркан. Беше ли лошо началото, защото беше посипал пепел върху панталоните си или защото работата беше свързана с църква и свещеник?
— Стар свещеник — каза той, за да изпита дон Ибраим и за да направи задачата по-лесна. Но после си спомни. — Всъщност има двама свещеници — един стар и един млад.
— Ozu! — възкликна Ла Ниня Пунялес на циганско наречие от бреговете на Гуадалкивир. — Двама свещеници!
Сребърните й гривни издрънчаха по отпуснатите й ръце, когато пресуши чашата с херес. До нея Ел Потро дел Мантелете поклати глава, явно очарован от дебелата следа червило върху ръба на чашата й.
— Двама свещеници — повтори тревожно дон Ибраим и димът от пурата се издигна през мустаците му.
— Всъщност са трима — каза откровено Перехил.
Дон Ибраим сви рамене и отново поръси панталоните си с пепел.
— Стори ми се, че каза „двама“.
Не, трима. Старият, младият и още един, който пътува насам.
Перехил видя, че си разменят предпазливи погледи.
— Трима свещеници — каза Дон Ибраим, взрян в нокътя на малкия пръст на лявата си ръка. Беше дълъг като шпатула.
— Точно така.
— Млад, стар и един, който пътува насам.
— Да, от Рим.
— От Рим.
Ла Ниня Пунялес отново издрънка с гривните си.
— Твърде много свещеници — каза тя скръбно и докосна крака на дървената маса за късмет.
— Значи навлизаме в Църквата — каза Дон Ибраим тежко, сякаш забележката му беше резултат от продължително размишление.
Перехил подтисна порива да стане и да си тръгне. Няма да се получи, помисли си той, загледан в тримата: бившият фалшив адвокат с пепел по панталоните, Ла Ниня с бенката на лицето и масурите над повяхналото чело и бившият боксьор в категория „петел“ със смачкан нос. После си припомни числата 7 и 16 върху масата за карти и снимките в списанието. Изведнъж му се стори, че е непоносимо горещо. Но може би не температурата в бара, а страхът просмукваше ризата му с пот и го караше да усеща устата си суха и грапава. Намери професионалисти, му беше казал Панчо Гавира. Имаш шест милиона песети, за да се оправиш с това. От теб зависи как ще използваш парите.
Перехил, разбира се, беше използвал парите по свой начин: за шест часа в казиното беше изгубил три от шестте милиона. По петстотин хиляди на час. Беше похарчил дори сумата, получена от списанието срещу информацията за съпругата на шефа му, или по-скоро бившата му съпруга. На всичкото отгоре Рубен Молина, хищният лихвар, беше на път да прати копоите си подир него за други шест милиона песети.