Мръсницата е мъртва

След като изчете тези няколко страници, Морс се улови, че си отбелязва наум няколко въпроса по един-два от по-маловажните пункта и че изпитва някакво смътно подозрение по един-два от важните такива. Тъй като не му се искаше да разваля печатния текст с писания по полетата, той нахвърли няколко бележки на гърба на листа за болничното меню, оставен (по погрешка) в чекмеджето му.

Стилът на полковника бе донякъде претенциозен — малко прекалено цветист за вкуса на Морс, и все пак нивото на повествованието бе далеч над средното за този вид литература — е приятен изказ, пресметнат да породи в повечето читатели полусъзнателен стремеж да стигнат до „Част втора“.

Измежду най-забележимите черти на стила му бе влиянието на „Елегия, написана в един църковен двор“ на Грей — стихотворение, несъмнено заседнало на гърлото на автора от програмата на някое не дотам известно училище, оставило му един доста меланхоличен поглед върху човешката съдба. Но имаше и някои добри находки и Морс бе готов да даде висока оценка на онзи епитет „надтелесно“. Но много му се искаше да има до себе си своя най-верен литературен спътник — речника „Чеймбърс“, защото макар често да бе срещал думата „кочияш“ в кръстословиците, не беше сигурен какви точно са задълженията му, а и „жакардовото“ боне също не бе съвсем ясно, нали така?

Като става дума за стил и писане на книги, старият Донаван (първия мъж на Джоана) трябва да е бил много сведущ. В края на краищата той е „намерил издател“ за своето велико произведение. А и с изключение на последните години от своя живот този грамотен ирландски фокусник е привличал, както изглежда, тълпите навсякъде между Кройдън и Бъртън-на-Трент… Той сигурно е притежавал някакъв чар, този „мъж с много качества“. „Най-великият човек на света“ може би е леко прекалено, но известна мегаломания е навярно извинима в рекламата на един тъй разностранен талант.

Залив „Бертнабой“ — отбеляза Морс на менюто. Познанията му по география бяха минимални. В основното училище учителите му бяха поднесли известно количество отбрани факти относно износа на Аржентина, Боливия, Чили и други подобни, а на осем години той знаеше — и все още не беше забравил (е изключение на Южна Дакота) — столиците на всички американски щати. Но с това чиракуването му в тази дисциплина беше приключило. След като спечели стипендия за местната гимназия, бе му се наложило да избира между три предмета: гръцки, немски или география. Всъщност почти нямаше какво да избира, защото бе сложен в паралелката с гръцки, без много да го питат, а там спреженията и склоненията не включваха познания за ирландските графства. Кой знае къде ли е — как му беше името? — залив „Бертнабой“?