Мръсницата е мъртва

Вероятно имаше някакъв парадокс във факта, че Морс така внезапно бе погълнат от живота по Оксфордския канал. Той осъзнаваше, че много хора са пленени от всичко, свързано с живота по реката, и считаше, че е напълно уместно родителите да се стремят да предадат на поколението си някакво отношение към ветроходството, разходките, отглеждането на домашни любимци, наблюдаването на птици или други подобни занятия. Но според неговия изключително ограничен опит пътуването с баржа бе занимание, надценявано крайно много. Веднъж, по покана на една много приятна двойка, той се бе съгласил да бъде возен от началото на Оксфордския канал при „Хайт ридж стрийт“ до Уолвъркоут — пътешествие само от няколко мили, което приключвало (както го увериха) за по-малко от час. Но всъщност то се оказа наситено с толкова разнообразни перипетии, че финалът бе достигнат едва пет минути преди затварянето на кръчмите — и то в един горещ и каращ на жажда неделен предиобед. За придвижването на онази лодка, за която става дума, бе имало нужда от двама души — един да я направлява и един да скача непрекъснато на брега при всеки шлюз и при онези съоръжения, които пътеводителят нарича „привлекателни вдигащи се мостчета“. А лодката на Джоана бе имала екипаж от четирима, петима с нея, така че сигурно е било ужасно тясно по време на това дълго и отегчително пътуване във въпросния плаващ съд, теглен едва-едва по реката от някой съвсем неентусиазиран кон. Прекалено дълго пътуване! Морс закима сам на себе си — картината започваше да му се изяснява… Естествено с железницата би било много по-бързо! А и цената, която е платила — 16 шилинга и 11 пенса — като че ли е малко прекалена за пътуване като пасажер на товарна лодка. През 1859 година? Несъмнено! Колко ли е струвал билетът по железниците? Нямаше никаква представа. Но има начин да се провери това; има хора, които ги знаят тези неща…