Мръсницата е мъртва

В два часа през нощта неизбежното се случи, но за щастие Морс успя да привлече за миг вниманието на сестрата, докато тя прелиташе през тъмните отделения подобно на идола на милосърдието — Флорънс Найтингейл. Шумът от дърпането на завесите на паравана му се стори достатъчен да събуди дори и смъртник, но никой от останалите пациенти като че ли не помръдна, а сестрата — прекрасно момиче! — се справи идеално.

— Аз нямам представа изобщо как се пъха нагоре това нещо — призна Морс.

— Не нагоре, а отстрани — прошепна Айлийн (така се казваше момичето) и без ни най-малко притеснение му обясни как точно би се справил е подобна криза един опитен пациент. После, след като го остави с половин руло тоалетна хартия и твърдото обещание да се появи отново след десетина минути, тя изчезна.

Всичко приключи — с помощта на малко топла вода и бързо пръснат ароматен освежител за въздух. Уф! Благодарение на това неземно създание не бе и наполовина толкова неприятно, колкото се бе опасявал, и когато Морс й се усмихна е благодарност, му се стори, че очите й изразяваха нещо, което излизаше отвъд границите на служебните задължения. Но Морс би решил, че вижда подобен израз дори и да го няма, защото той бе от онзи тип мъже, за които малко фантазия е абсолютно необходима, така че въображението му последва стройната Айлийн, докато тя елегантно се отдалечаваше — ръст метър и седемдесет, доста височка всъщност, около двадесет и пет годишна, със зеленикави, бадемови очи, деликатни черти, високи скули, нито следа от пръстени по ръцете. Тя изглеждаше тъй добре, тъй здрава в бялата си униформа е тъмносиня гарнитура!