Обичай ме страстно

Двамата мъже се взряха в тъмното към двете спящи тела, сгушени под одеялата си. Зачакаха луната да излезе иззад облаците и бяха възнаградени заради търпението си, когато забеляза, че по-близката спяща фигура има дълга черна коса. Нощта беше топла и Ариел беше отметнала одеялото; облак черна коса се спускаше по раменете й.

— Убий мъжа — прошепна Блеки, — но не закачай жената. Имам си планове за нея. Как ти се вижда да си имаш собствена курва, а?

— Хубаво ще е — отвърна Люк.

— Хайде.

Двамата нахлуха в импровизирания лагер, насочили дулата на пушките си към мястото, където спеше Джес. Първият изстрел изтръгна Ариел от съня й. Трябваха й само няколко секунди, за да се отърси и да разбере какво става. Но дори след това тя напълно осъзна случващото се едва когато видя куршумите да се забиват в спящата фигура на Джес. От гърлото й се изтръгна протяжен, остър писък, който изразяваше огромния й ужас. Усмивката на Блеки беше отвратителна.

Млъквай, жено, няма да ти направим нищо лошо. Ние с Люк имаме други планове за тебе.

— Не-е-е! Убихте Джес — захлипа истерично Ариел, опитвайки се да стигне до него, за да му помогне.

Но за неин ужас Блеки я хвана и я задържа с огромните си ръчища.

— Никъде няма да ходиш.

— Трябва да му помогна!

Джес не можеше да е мъртъв, не можеше!

— Няма как да му помогнеш на любовника ти. Никой не може да остане жив от толкова куршуми. Сега бъди добричка и дай една целувчица.

— Копеле! Копеле! Копеле! — пищеше Ариел, удряйки го с юмруци.

Люк се беше присъединил към тях, наблюдавайки борбата с жадно предчувствие.

— Може би, ако я цапна, ще се успокои.

— Само да я пипнеш, си мъртъв — долетя дълбок заплашителен глас.

— Не, не е възможно. Изпратих шест куршума в тоя кучи син! — изпъшка невярващо Блеки. — И дори не кърви!

— Да видим дали не е призрак — предложи Люк, извади пистолета си и се прицели.

Но не успя да стреля. Джес инстинктивно натисна спусъка на пистолета си и куршумът удари Люк с такава сила, че го завъртя, преди да го прати долу. Беше умрял още преди да е докоснал земята.

Когато Джес погледна към Блеки, видя пистолета му опрян в слепоочието на Ариел, а другата му ръка — увита около шията й. Грозна усмивка разкривяваше противното му лице.

— Само да мръднеш, и жената е мъртва.

— Пусни я, Блеки.

— Не съм глупак, господине. С нея ще се измъкна оттук.

Той започна да отстъпва, влачейки Ариел. Тя се бореше да си поеме дъх; ръката на Блеки беше като желязно въже около врата й. Заби пети в земята, но това само още повече разсърди разбойника и той я повлече като парцалена кукла. Тя нямаше представа накъде я отвежда, нито пък можеше да му се противопостави.

— Хвърли пистолета по-надалече и оседлай коня си. Търпението ми се изчерпва — викна Блеки към Джес.

Джес го изгледа за миг, после се подчини. Запрати пистолета си към мескитовите храсти и се наведе, за да вземе седлото си от земята. Оседла Боец и отстъпи настрана.

Продължавайки да притиска пистолета си към слепоочието на Ариел, Блеки я метна на седлото и се качи зад нея. Джес стоеше неподвижно, с непроницаемо изражение, сребристите му очи бяха ледени като смъртта. Едва когато се видя на седлото на Боец, Ариел разбра какво е замислил Джес за Блеки и се помъчи да му помогне, но не успя да измисли нищо. Когато обаче Блеки се качи зад нея и взе юздите, тя изведнъж намери решението. Мигновено се наведе и впи малките си остри зъби в ръката му. С върховно задоволство чу изненадания и обиден рев на бандита.