Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
3
Неловко мълчание се възцари между Ариел и Джес по време на вечерята. Тя не каза почти нито дума, уплашена от мрачния, силен мъж, който й въздействаше по такъв странен начин. Отдръпна се в предпазната черупка на мълчанието, опитвайки се безуспешно да анализира странното си поведение спрямо Джес Уайлдър. Как можеше едновременно да мрази този мъж и да тръпне от възбуда, когато той я докосне? Не се заблуждаваше да си мисли, че поне малко го е грижа какво ще стане с нея. Явно той се ръководеше от страст и алчност; нейните чувства не означаваха нищо за него. Независимо колко пъти или колко искрено тя повтаряше, че е невинна, Джес Уайлдър упорито отказваше да й повярва.
Джес внезапно протегна дългите си крака, разкърши се и се прозя.
— Вземи едното одеяло — измърмори, все още ядосан на Ариел.
Езикът му още беше подут на мястото, където го беше ухапала. След като загаси огъня, взе одеялото си, постла го край жаравата, легна и затвори очи.
Ариел взе другото одеяло и легна встрани. Дълго време мина, преди да заспи. А от начина, по който Джес се въртеше и мяташе, тя заключи, че и той не може да заспи. Нямаше как да знае, че Джес е също толкова смутен и объркан от нея, колкото и тя от него. Ариел не само го беше възбудила, но и възбудата упорито не отминаваше, разпалила истински огън в слабините му. Поне четири дни имаше да пътуват оттук до форт Уърт и Джес се запита дали положението нямаше още повече да се влоши.
Не, нямаше.
Щеше да стане още по-зле.
Толкова зле, че всяко допиране на нейното тяло до неговото, докато тя подскачаше на седлото пред него, беше истинско мъчение. По-скоро би предпочел да гори в ада, отколкото да пътува така още няколко дни, каза си той. Целия ден не можа да мисли за нищо друго, освен за Ариел, топла и страстна под него, обгърнала го отвсякъде. Божичко, да не е полудял? Тексаското слънце сигурно му е изцедило мозъка.
Тази нощ в лагера им дойдоха нечакани посетители. Джес ги чу да се приближават дълго преди ездачите да се появят в светлината на лагерния огън. Посегна към пистолета си и едрото му тяло се напрегна, сетивата му веднага се наостриха.
— Какво има? — запита Ариел.
— Посетители — изрече тихо Джес. — Двама, може би трима ездачи. Дръж си главата наведена и не казвай нищо, докато не разберем кои са.
— Не… не чувам нищо.
Как можеше Джес да чуе нещо, което тя не чуваше? Мислите й се разбъркаха, когато двама конници внезапно изникнаха от тъмнината. Спряха в светлия кръг на огъня, посрещнати от дулото на пистолета на Джес.
— Добър вечер, приятели — каза единият от мъжете. Плъзна очи от Джес към Ариел и задържа поглед върху нея, после нерешително се върна пак към Джес.
— Не съм ви никакъв приятел — отсече Джес.
— Ние с Люк подушихме миризма на кафе. Няма ли да отделите две чашки на едни пътници? Казвам се Блеки, Блеки Роу. Този тук е Люк Уилкс.
Джес оглеждаше двамата мъже през присвитите си клепачи. Това, което видя, не му хареса. Роу беше едър, набит здравеняк. Омачканата му шапка закриваше по-голямата част от лицето му, но нещо в гласа на мъжа още повече изостри подозрителността на Джес. Приятелят му беше още по-съмнителен на вид, с мръсни и износени дрехи. Не беше толкова набит като Роу, нито толкова висок. Беше дребен и подвижен като лисица. И двамата бяха извънредно подозрителни.
— Можем да ви отделим две чаши кафе — изрече Джес. — После по-добре си вървете.
Ариел се запита защо Джес се държи толкова недружелюбно, когато мъжете явно не представляваха никаква заплаха.
— Много сме ви задължени, господине — каза Роу и слезе от коня. — Та как, казахте, че е името ви?
— Не съм казвал.
Двамата пришълци се настаниха до малкия огън. Люк извади две чаши и Блеки ги напълни от кафеничето, сложено до огъня. Отпи от горещото кафе, замислено погледна към Ариел и запита:
— Това жена ти ли е?
Джес изръмжа:
— Пийте си кафето и заминавайте.
— Малко страшничко е да пия кафе с тоя пистолет, дето го размахвате под носа ми. Няма да ви сторим нищо, господине.
Понеже Джес упорито премълчаваше името си, Блеки сви рамене, обърна се към Ариел и запита:
— Как се казваш, ваша милост?
— Не е ваша работа как се казва… жена ми.
— Жена ти — повтори скептично Блеки. — Не сме стигнали до цивилизацията, а?
Ариел се размърда смутено под опипващия поглед на Блеки. Съмненията, които не даваха мира на Джес, започнаха да смущават и нейните мисли.
— И аз мога да кажа същото за вас — изръмжа Джес.