Най-силната магия
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Най-силната магия». Краткое содержание книги:
С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.
— Занеси й я — каза Доминик, като махна небрежно с ръка. — Скромен израз на почитта ми към моята бъдеща съпруга.
Саймън пристъпи напред и постави брошката в дланта на Едит. Щом почувства тежестта на златния накит и видя прекрасния зелен скъпоценен камък, който бе по-голям от нокътя на палеца й, вдовицата нададе смаяно възклицание.
— Виж ти, досущ като цвета на очите на лейди Маргарет!
Доминик тутакси си спомни за момичето от птичарника и присви замислено очи. Мег бе прекалено горда и будна за ратайска дъщеря. Трябваше да си даде сметка за това още тогава и сигурно щеше, ако не бе заслепен от чувствените извивки на устните и гърдите й.
— Това обичайно ли е за васалите на Блакторн? — нехайно попита Доминик.
— Не, господарю. Никой освен нея и майка й няма такива зелени очи. Това е отличителният белег на друидската кръв.
Очите на Доминик се присвиха още повече.
Саймън наблюдаваше напрегнато брат си. Беше виждал това хладно, преценяващо изражение много пъти в миговете преди началото на битка. Но сега нямаше въоръжен противник, нямаше бойни рогове, призоваващи рицарите да бранят Божия град.
— Толкова е тежка, милорд — каза Едит. — Всяка дама би се гордяла да носи такъв красив подарък.
Пръстите й погалиха брошката с нескрита завист.
Доминик погледна Саймън и кимна едва-едва.
Без да каже и дума, Саймън се обърна, отиде отново до ковчежето и в продължение на няколко мига разрови съдържанието му. Тихият, неповторим звук на златни монети и накити отекна като музикален шепот в тишината.
Открил най-после онова, което търсеше, Саймън измърмори нещо, обърна се към брат си и му показа друга брошка.
Доминик кимна нетърпеливо.
Саймън пристъпи към Едит, пое свободната й ръка и постави накита в дланта й. Тази брошка нямаше скъпоценен камък, но тежестта й бе свидетелство за нейната стойност. Стресната, вдовицата вдигна очи и срещна студения сребрист поглед на Доминик.
— За теб — каза той. Челюстта й увисна от изненада.
— Вижда се, че крепостта и хората в нея не се радват на особено благоденствие напоследък — обясни Доминик с цялата любезност, на която бе способен, като се има предвид, че от пръв поглед не бе харесал това момиче с бледи очи и неприятна усмивка. — Вдовицата на един храбър рицар трябва да притежава някой и друг красив накит, за да задоволи суетата си.
Едит стисна брошката в дланта си толкова силно, че единият ръб се вряза в плътта й.
— Благодаря ви, лорд Доминик.
— Няма нищо.
Вдовицата склони глава в знак на признателност, но това не попречи на Доминик да улови посоката на погледа й. Бледите й сини очи бяха привлечени от ковчежето като желязо от магнит. Саймън също забеляза това и побърза да затвори капака му, като в същото време погледна неодобрително брат си изпод вежди.
— Ще желаете ли още нещо? — попита Едит.
— Не. Просто отнеси брошката на лейди Маргарет заедно с моите почитания. И кажи на валета ми да донесе вечерята.
Саймън изчака излизането на компаньонката, която се спусна припряно към вратата, сякаш се боеше да не я повикат обратно и да я накарат да върне брошката. Когато реши, че вече няма опасност да бъде чут от нея, той се обърна отново към брат си.
— Сега всички ще узнаят какво се крие в сандъците, които докарахме в крепостта — каза той с равен глас.
— Добре е васалите да знаят, че новият им господар не е толкова беден, че да смъква кожите от гърбовете им, за да изхранва и поддържа снаряжението на своите рицари.
— А бъдещите съпруги? — попита Саймън. — И за тях ли е добре да го знаят?
— Най-вече за тях — отговори Доминик със задоволство. — Още не съм виждал жена, на която да не й светва погледа щом зърне златни дрънкулки.
— Винаги си бил изкусен тактик.
Доминик се усмихна мрачно, мислейки си за жената със смарагдовите очи, която го бе обезоръжила толкова ловко в птичарника.
— Не винаги, Саймън. Но се уча от грешките си.
4
Силен вятър духаше в двора на крепостта, развяваше полите и пелерините и изпращаше дима от кухненските огньове високо нагоре към сивото небе. Мег обичаше свежия пролетен бриз, напоен с аромата на никнещи растения, но в момента бе прекалено раздразнена, за да го забележи. Цялото й внимание бе съсредоточено върху пазача на дивеча, който стоеше смутено пред нея.
— Как така няма да има еленско месо? — попита тя с необичайно остър тон.
Мъжът сведе очи и нервно сплете ръце.
— Оградите, милейди. На места са толкова срутени, че даже заек ще ги прескочи, камо ли елен. Избягали са… всичките.
— От колко време оградите са в такова състояние?
Забит поглед в земята, пазачът измърмори нещо неразбираемо.