Най-силната магия
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Най-силната магия». Краткое содержание книги:
С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.
— Много сте нежен с нея — тихо каза Мег.
— Соколите откликват най-бързо, когато човек е нежен с тях.
— А ако откликваха най-бързо, когато човек ги бие?
— Тогава щях да ги бия — отвърна сухо той.
Настъпи мълчание, в което Мег наново се замисли за изумителната способност на Доминик да се контролира. Ако не беше доловила болката, скрита дълбоко у него, щеше да го помисли за напълно студен човек.
— Хайде пак, Мег — прошепна Доминик. — Дай да погледам как ръцете ти я галят.
Но този път той не наблюдаваше сокола на китката си. Гледаше изящните ръце на Мег, полуразтворените й устни и гърдите й, които се надигаха под пелерината. И вдишваше с леко разширени ноздри аромата на билки, който се излъчваше от тялото на Мег като топлината, излъчвана от пламъка на свещ.
Обзе го огнено желание и това го смути. Знаеше, че воин, който не умее да се владее, прави грешки, фатални грешки.
Благодарение на своя дългогодишен опит той укроти с лекота нетърпението си. Не можеше да контролира реакцията на тялото си, но можеше да контролира своето поведение.
— Може би си струва човек да попадне в плен, щом ще го докосват такива нежни ръце — каза след известно мълчание Доминик. — И своите любими ли галиш така с дъха и пръстите си, прекрасна Мег?
Мег се обърна стреснато към него. Застанал съвсем близо до нея, той я гледаше втренчено, настойчиво. В полутъмния птичарник очите му блестяха като живак.
— Н-не разбирам от такива неща — заекна Мег.
— Нима мъжът ти е толкова студен и жесток?
— Не съм омъжена.
— Чудесно — каза Доминик, като духна лекичко към главата на сокола. — Защото не ми се ще да разкъсвам онова, що е било споено с божията благословия, а те искам за наложница. Имаш ли баща или друг роднина, на когото да платя цената ти?
Мег изправи рамене, вирна брадичка и каза с леден тон:
— Забравяте се, господарю.
Нескритият гняв в гласа й развесели Доминик.
— Какво искаш да кажеш? — попита той.
— Утре е сватбата ви!
— А, това ли? — Доминик се извърна и остави сокола на пръчката. — Сватби се вдигат заради земи и наследници — каза той.
После внезапно се обърна и притегли Мег към себе си, за да провери как ще реагира на подобна дързост. Когато сведе глава към нея като за целувка, почувства нежеланието в скованото й тяло, видя го в свирепия блясък на очите й. Тази жена бе горда и непокорна като сокол. И като сокол трябваше да бъде уловена с хитрост, а не със сила, ако човек иска да я покори.
Дявол го взел, можеше да е по-отзивчива и по-послушна.
Но тя не беше. Засега.
Като изруга наум, подразнен, че се налага да спазва всички ненужни правила на съблазняването, и то заради една проста ратайкиня, Доминик повдигна брадичката на Мег със свитата си длан. Ако цялата е студена като гласа си, каза си той, никога не ще успея да я съблазня. Това също трябваше да се провери.
— Малка соколице — прошепна Доминик, — бракът няма нищо общо с това.
Нежната чувственост, с която езикът му обходи долната устна на Мег, я свари напълно неподготвена. Тя застина неподвижно. По тялото й пробягваха странни, тръпнещи усещания, които я караха да се чувства крехка като пламъче на свещ, прекрасна като сбъдната мечта.
Как е възможно този тъй суров мъж да е толкова нежен с мен, удивено се запита Мег.
И нейде в душата й, стаена дълбоко като болката, скрита у Доминик, надигна отмаляло глава друидската надежда. Може би сега, след всичките тези хиляда години, сега най-после ще дойде краят на дългото чакане…
Но тогава Мег видя хладното спокойствие в погледа на Доминик и си припомни какво бе казал за сокола: че ако доверието на птицата може да се извоюва с бой, той би прибягнал до бой.
Опитва се да ме опитоми с нежност, точно както стори току-що с птицата. Но друидските очи виждат по-добре дори от очите на сокола!
Мег се отскубна от хватката му толкова рязко, че соколът разпери криле и изпищя тревожно.
— Стой мирно — каза Доминик. — Уплаши моята соколица.
Произнесе го тихо, но ледената заповедническа нотка в гласа му се чуваше съвсем ясно, досущ като звъна на камбанките, закачени на краката на птицата.
— Успокой я — прошепна Доминик.
— Успокойте си я сам — тихо отвърна Мег. — Тя е ваша пленница. Но аз, сър, не съм.
3
Застанал току до вратата на банята, намираща се на четвъртия етаж на кулата, Саймън наблюдаваше тревожно по-големия си брат. Откакто се бе върнал от птичарника сутринта, Доминик беше станал крайно раздразнителен. А новината, че преди утрешния сватбен пир не ще седне на една трапеза с бъдещата си съпруга, никак не бе допринесла за подобряване на настроението му.