Най-силната магия
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Най-силната магия». Краткое содержание книги:
С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.
Джон се помъчи да се надигне, но успя единствено да се обърне на една страна, за да може да гледа в очите момичето, чието раждане бе най-тежкото оскърбление, понасяно от този горд саксонски тан.
— Погледни ме, друидска вещице — яростно каза той. — Искам на смъртния ми одър най-после да узнаеш истината. Ти не си от моята кръв. Дънкан е от нея. И напук на намесата на английските крале и коварството на друидските жени моят син ще наследи земята ми.
Този път Джон не лъжеше и Мег го усети. Почувства, че се задушава. Че цялото й същество се вледенява. Тялото й потрепери. Открай време знаеше, че баща й не я понася. А сега знаеше и причината.
— Синът ти ще наследи само смърт — каза тя с тих но ясен глас.
— Не желая да слушам клетвите ти, вещице! — изсъска Джон.
— Клетви? Каква глупост — рязко отвърна Мег. — Това е просто здрав разум.
Тя се обърна към Дънкан, който я гледаше със злощастно изражение.
— Съжалявам, малка моя — каза той. — Не исках да го узнаеш по този начин.
— Дали съм незаконородена, или не в момента е без значение. Послушай ме, защото Джон е вече в прегръдките на смъртта и не го е грижа за живите.
— Меги…
Мег вдигна ръце на кръста си и го прекъсна гневно.
— Стига с това „Меги“, Дънкан от Максуел. Бих се заклела, че имаме кръвна връзка, защото съм напълно неподатлива на твоя шотландски чар!
Устните на Дънкан се изкривиха в усмивка.
— Така е. Затова те харесвам толкова много. Ще се разбираме чудесно като мъж и жена.
— По дяволите! — процеди през зъби Мег, с което шокира и двамата мъже. — Джон е тежко болен и това извинява глупостта му. Но твоето извинение какво е, Дънкан? Нима амбицията е помрачила разсъдъка ти така, както смъртта е помрачила неговия?
Дънкан понечи да каже нещо, но тя продължи да говори с глас, който бе едновременно гневен и умоляващ:
— Крал Хенри няма да остави вероломното убийство на своите рицари безнаказано. Великите барони също ще…
— Те са заети на юг с келтите — прекъсна я рязко Дънкан, — освен ако не се бият помежду си или не заговорничат срещу краля. Веднъж се опитаха да завладеят северните земи. И се провалиха.
— Нямаха причина да упорстват. На юг ги чакаше по-лесна плячка.
— Именно. Те няма…
— Напротив! — разпалено извика тя. — Ти ще им дадеш повод!
— Не по-сериозен от предишния. Но тогава бързо се отказаха.
— Отговори ми на един въпрос, Дънкан — каза Мег с убийствен тон. — Ако някой разбойник отсече дясната ти ръка, няма ли да забележиш това и да подириш отплата?
— Да, но аз не съм английския крал.
— А, значи все пак си забелязал. Добре би било да не го забравяш, докато планираш убийството на норманските благородници.
— Меги…
— Норманските барони се карат помежду си само защото им липсва по-интересна игра — продължи Мег. — Убий Доминик льо Сабр и ще им осигуриш възможно най-добрата игра. Война.
Дънкан сви рамене.
— Игра, която ще спечелим ние.
— Няма да спечелиш! Защо не можеш да го проумееш, след като дори аз го разбирам?!
— Ти си момиче с нежно сърце и не разбираш нищо от войни. — Дънкан се усмихна. — Още едно от твоите достойнства, Меги.
— Запази си ласкателствата за слугините — сряза го тя. — Мен не можеш да ме подлъжеш толкова лесно. И краля на Англия не можеш. Когато новината за тази касапница стигне до Лондон, кралят и неговите барони ще се обединят и ще донесат на земите ни такова опустошение, че за него ще се говори още поне хиляда години! Ти разполагаш само с дванадесет рицари…
— Шестнадесет.
— …и с банда изверги, които не умеят нищо друго, освен да избиват жени и деца.
— Достатъчно! — извика Дънкан.
— Не! Достатъчно ще бъде, когато проумееш, че не можеш да победиш!
Дънкан сключи ръце около раменете й и я прикова на място. Тежките му слова заваляха като камъни.
— Разбери едно — рязко каза той. — Ако се омъжиш за това норманско копеле, ще бъда принуден да се погрижа правата, които ми се полагат по рождение…
— Не! — изкрещя яростно Мег. — Незаконните деца нямат права по рождение!
— …да преминат в други ръце — продължи безмилостно Дънкан. — А заедно с тях и зеленооката друидска вещица, която васалите на Блакторн обичат повече от всичко на света, като изключим бог. Тъкмо това, а не толкова английският крал, е причината Джон да не те обезнаследи. Ако го беше сторил, васалите щяха да захвърлят плуговете и ралата и да побягнат от тази земя все едно, че е прокълната.