Агамемнон

ЕГИСТ

О ясен ден, о слънце възмездително!

Бих рекъл: боговете-отмъстители

следят отгоре злото между смъртните!

Като видях тогова, легнал в пеплоса,

тъкан от адски духове, възрадвах се,

че той заплаща за коварства бащини.

Атрей, баща му, царят на земята ни,

прогони от дома и от родината

Тиест, баща ми — нека бъде казано

по-ясно: своя брат, — в борба за царството.

Тиест намерил в своя дом убежище,

че не обагрил с кървите си бащина

земя. Но ето че Атрей, безбожният

баща на този, повече с усърдие,

отколкото от обич, уж празнувайки

тържествен ден със жертви, дал на татка ми

да се гости с месата на децата си.

Ръцете им, нозете им и пръстите

строшил и скрил…

И седнал на трапезата,

Тиест яде, измамен смъртоносната

за този род храна — да, вие виждате.

Но в миг, разбира гнъсното деяние,

извиква, пада възнак, бълва късове

и моли страшна смърт за Пелопидите,

събаряйки трапезата с проклятие:

„Така да падне целият Плистенов род!“

Та затова и него паднал виждате.

И аз със право му скроих убийството.