Воинът на светлината — наръчник
- Автор: Коэльо Пауло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Воинът на светлината — наръчник». Краткое содержание книги:
Подобно на боеца, и воинът на светлината познава огромната си сила; никога не влиза в битка с някой, който не заслужава тази чест.
Воинът на светлината винаги трябва да помни петте правила на битката, написани от Джуан Дзъ преди три хиляди години:
Вярата: Преди да влезеш в бой, трябва да вярваш в причината за битката.
Приятелят: подбирай съюзниците си и се научи да се биеш задно с тях, защото никой не може да спечели една война, ако е сам.
Времето: Битката през зимата се различава от битката през лятото; добрият воин внимателно избира най-подходящият момент, за да влезе в бой.
Мястото: Да се сражаваш в планински проход не е същото като да се биеш в равнината. Огледай всичко, което те заобикаля, и прецени къде ще имаш най-голяма свобода на движение.
Стратегията: Най добрият воин е онзи, който планира битката си.
Воинът рядко може да предвиди резултата от сражението си, дори когато то е към края си.
Бойните действия пораждат много енергия около воина и идва момент, в който са възможни както победата, така и поражението. Времето ще каже кой е спечелил и кой е изгубил; ала воинът знае, че от този миг нататък нищо повече не може да се направи: съдбата на тази битка е в ръцете на Бог.
В подобни моменти воинът на светлината не се безпокои за резултата. Той се вглежда в сърцето си и пита: „В Справедливата битка ли участвах?“ Ако отговорът е положителен, той си отдъхва. Ако отговорът е отрицателен, той взема сабята си и отново започва да тренира.
Воинът на светлината носи в себе си искрата Божия.
Неговата съдба е да бъде заедно с други воини, но понякога му се налага да практикува сам изкуството на сабята; ето защо, когато е далеч от другарите си, той се държи като звездите на небето.
Огрява онази част от Вселената, която му е предопределена, и се опитва да посочва галактики и светове на всички, които наблюдават небето.
Постоянството на воина скоро ще бъде възнаградено. Постепенно ще се приближат и други воини, а приятелите ще се обединят в съзвездия със свои символи и тайни.
Понякога воинът на светлината изпитва усещането, че живее едновременно два живота. Във единия той е длъжен да върши неща, които не му харесват, да се бори за идеи, в които не вярва. Но съществува и друг живот, който воинът открива мечтите си, книгите, във срещите с хора, които мислят като него.
Воинът прави така, че постепенно двата живота се доближават един до друг. „Има мост, който свързва това, което правя с онова, което бих искал да правя.“ — мисли си той. Малко по малко неговите мечти започват да вземат превес над еднообразието, докато воинът разбере, че е готов за онова, което винаги е искал.
И тъй нужна е само малко дързост — и двата живота се превръщат в един.
Забележи пак това, което ти казах: „воинът на светлината се нуждае от време за самия себе си. Той използва това време за почивки, за съзерцание, за да осъществява контакти с Всемирната душа. Дори и в разгара на битката той умее да медитира.“
Има случаи, когато воинът сяда, отпуска се и оставя нещата около него да продължават сами своя ход. Гледа на света като зрител, не се опитва да израсне, нито пък да се смали — иска само да се остави на течението на живота.
Постепенно всичко онова, което му се е струвало сложно, започва да изглежда просто. И воинът се изпълва с радост.
Воинът на светлината е предпазлив с хората, които мислят, че познават пътя. Те са толкова уверени в способността си да вземат решения, че не схващат иронията, с която съдбата пише живота на всеки един от нас; и винаги недоволстват, когато неизбежното почука на вратата им.
Воинът на светлината има мечти. Мечтите му го тласкат напред. Но той никога не прави грешката да вярва, че пътят е лесен, а вратата — широка. Знае, че Вселената функционира така, както функционира и алхимията: стопявай и втвърдявай, казвали учителите. „Концентрирай и разпръсквай своите енергии според ситуацията.“
Има моменти, в които трябва да действаш, и моменти, в които трябва да се примириш. Воинът умее да ги различава.
Когато се учи да борави със сабята си, воинът на светлината открива, че трябва да разполага с пълно бойно снаряжение — а то включва и доспехи. Воинът тръгва да си търси доспехи и чува предложенията на различни продавачи.
„Използвай ризницата на самотата!“ — казва му един.
„Използвай щита на цинизма!“ — отвръща друг.
„Най-сигурните доспехи са да стоиш настрана!“ — казва трети.
Воинът обаче не им обръща внимание. Изпълнен със спокойствие, отива до своето свещено място и намята неунищожимия плащ на вярата.