Воинът на светлината — наръчник
- Автор: Коэльо Пауло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Воинът на светлината — наръчник». Краткое содержание книги:
Вчерашната болка на воина на светлината се превръща в сила.
За воинът на светлината винаги има втори шанс в живота.
Като всички останали мъже и жени, и той не се е родил научен как да борави със сабята си; много пъти е грешил преди да открие своята Лична легенда.
Няма воин, който може да седне карай огъня и да каже на другите: „Винаги съм постъпвал правилно.“ Който твърди подобно нещо или лъже, или все още не познава достатъчно добре себе си. Истинският воин на светлината е допуснал грешки в миналото.
Но след като предприема своето пътуване, той разбира, че хората, с които е постъпил несправедливо, винаги застават отново на пътя му.
Това му дава възможност да поправи злото, което е причинил.
Без да се колебае, той се възползва от този шанс.
Воинът на светлината е простодушен като гълъбите и предпазлив като змиите. Когато разговаря с някого, той не осъжда поведението на другите; знае, че силите на мрака използват невидима мрежа, за да сеят зло. Тази мрежа хваща носещата се из въздуха информация и я превръща във интрига, в злоба, която паразитира в човешката душа.
И тъй, всяко нещо, казано по отношение на някого, винаги достига до ушите на неговите врагове, но набъбнало във мрачната тежест на отровата и злобата.
Затова воинът говори за поведението на своя събрат така, сякаш присъства на разговора и чува онова, което се казва.
Ето какво гласи Настолната книга на средновековното Рицарство:
„Духовната енергия на пътя използва справедливостта и търпението, за да подготви духа ти.“ Този е пътят на рицаря. Лесен и в същото време труден път. Защото го задължава да не обръща внимание на безполезните неща, на случайните приятелства. Затова в началото той толкова се колебае дали да тръгне по него.
Ето първото правило на Рицарството: „Изтрий онова, което си написал до този момент в книгата на своя живот: тревога, несигурност, лъжа. На мястото на всичко това напиши думата смелост. Ако тръгнеш на път с тази дума и вървиш напред с вяра в Бога, ще стигнеш там, за където си тръгнал“
Когато моментът на битката наближава, воинът на светлината се подготвя за всичко възможно. Анализира всяка една стратегия и се пита: „Какво бих направил, ако трябва да се бия със самия себе си?“ По този начин той открива слабите си места.
В този миг се приближава врагът, а кесията му е пълна с обещания, договори, споразумения. Носи примамливи предложения и лесни алтернативи.
Воинът анализира всяко едно от предложенията; той също се стреми към постигане на съгласие, но без да изгуби достойнството си. Ако реши да избегне битката, той ще го направи не защото е бил съблазнен, а защото е сметнал, че тази е най-добрата стратегия.
Воинът на светлината не приема подаръци от своя враг.
И тъй, повтарям: воините на светлината могат да бъдат разпознати по погледа. Те съществуват, част са от този свят, на който са били изпратени без дисаги и без сандали. Често пъти са малодушни. Не винаги постъпват правилно.
Воините на светлината страдат заради глупости, занимават се с маловажни неща, мислят, че са недостойни за каквато и да е Божия подкрепа, за чудеса.
Воините на светлината нерядко питат защо са дошли на този свят. Често пъти смятат, че животът им е безсмислен.
Затова са воини на светлината. Защото грешат. Защото питат. Защото продължават да търсят смисъла. И накрая ще го открият.
Воинът на светлината току-що се е събудил.
„Не знам какво да правя с тази светлина, която ме кара да израствам“ — мисли си воина. Светлината обаче не изчезва.
„Ще се наложат промени, които нямам желание да правя.“ — мисли си воинът.
Светлината пак е там — защото желанието е много разтегливо понятие.
И така, очите и сърцето на воина постепенно свикват със светлината. Тя вече не го плаши и той започва да приема Личната си легенда, дори и това да е свързано с поемане на рискове.
Воинът твърде дълго е спал. Нормално е да се пробужда постепенно.
На опитния боец е нанесена обида. Той познава силата на юмрука си, сръчността на ударите си. Срещайки се с неподготвен противник, воинът поглежда дълбоко в очите му и го побеждава, без да се стига до физическо стълкновение.
Колкото повече неща научава воинът от духовния си учител, толкова по-силно заблестява в очите му светлината на вярата. Той не е длъжен да обяснява нищо на никого. Без значение са и агресивните аргументи на противника — че Бог е суеверие, че чудесата всъщност са ловки номера, че да вярваш в ангели означава да бягаш от действителността.