Приключенията на пчеличката Мая
- Автор: Бонзельс Вальдемар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Полянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на пчеличката Мая». Краткое содержание книги:
Пукла седеше, като някакъв топ, с който се готвят да стрелят. Главата и гърдите стърчаха напред, а задната част на тялото й допираше листа. Внезапно тя се приведе. Така изглеждаше като да няма крака.
— Предпазлив трябва да бъдеш, — каза тя. — В това е цялата работа.
Но Мая беше много докачена от обидата, която из бъбри Пукла и се разгневи. Без да мисли какво прави, тя със светкавична бързина се хвърли върху Пукла и здраво я сграбчи за шията.
— Аз ще Ви науча да бъдете учтива с пчелите, — каза тя.
Пукла започна да крещи страшно.
— Не жилете! Това е единственото нещо, което можете, но то е ужасно. Моля, дръпнете си коремчето, колкото може по-далеч, в него е жилото. Ако е възможно, съвсем ме пуснете, ще направя всичко, каквото поискат Не разбирате ли от шега? Всеки знае, че вие, пчелите сте най-уважаваните между насекомите, най-силните многобройните. Не ме убивайте, моля, нищо не би могло да се поправи след това. Божичко, защо никой разбира от шегите ми!
— Добре, — каза Мая с презрение в сърцето си — ще Ви оставя да живеете, ако ми разкажете всичко, каквото знаете за хората.
— Съгласна — извика Пукла, — аз мислех това още опреди, но пуснете ме сега.
Мая изпълни молбата й. Неочаквано всичко й стана безразлично. Тя беше изгубила вяра и почит към мухата. Това, което може да се научи от такава една сган, помисли тя, едва ли има някаква стойност за сериозните същества, все пак, аз трябва сама да видя каква връзка има то с хората.
Но след хубавия урок, който получи, малката муха Пукла доста промени държанието си. С мърморене тя оправи пипалцата, крилата и косъмчетата на своето черно тяло. Те бяха в безредие. Мая хубаво беше я разтърсила. После започна да вади и прибира хоботчето си, нещо, което Мая никога не бе виждала.
— Изкълчено! Хоботчето ми е съвсем изкълчено, — завика мухата, — това е от буйността, с която се отличихте. Вижте сами, смукалото му отдолу изглежда като разкривена оловна гемия.
— Имате ли смукало? — попита Мая.
— Ах, Боже, разбира се. Но какво искате да знаете за хората? Болката на хоботчето вече минава. Мисля, че е по-добре да Ви разкажа нещо от моя живот. Тъй като аз израснах между хората, ще научите всичко, което искате.
— Между хората ли сте израснали?
— Да, в един кът на тяхната стая майка ми е снесла яйцето, от което съм се излюпила. По техните завеси направих първите си опити да ходя. От Шилер до Гьоте опитах за пръв път силата на крилете си.
Мая попита какво е това Шилер и Гьоте. Пукла й обясни с чувството, че е по-мъдра от нея. Това били бюстовете на двамина, които изглежда да са се особено отличили. Те стоят отляво и отдясно, под огледалото, и никой не им обръща внимание.
Сега Мая поиска да научи, какво е това огледало и защо двете статуи стоят под него.
— Когато пълзиш по огледалото, можеш да видиш коремчето си — обясни Пукла. — Това е много забавно. Когато хората спрат пред него, те се хващат или за косите, или дърпат брадите си. Ако са сами, те се смеят пред огледалото, но ако има някой друг в стаята, правят сериозни лица. Не зная за какво служи огледалото и никога не бих могла да го разбера — изглежда да е ненужна играчка на хората. В детинството си много страдах от него, защото се спущах да хвръкна през него, а то, разбира се, ме отблъскваше силно назад.
За малката Пукла беше мъчно да отговаря на последвалите въпроси на Мая за огледалото.
— Вижте, — каза тя, — Вие без друго сте летели над бляскавата повърхност на някоя вода. Нещо подобно а и огледалото — само че е неподвижно и кораво.
Малката муха започна да става все по-любезна, като видя, че Мая слуша с внимание и се интересува от обясненията й. А Мая, макар да не вярваше на всичко, което чуваше от мухата, съжаляваше, че така лошо беше помислила за нея. Другите често са много по-умни, отколкото може да се допусне отначало, си мислеше тя.
Пукла продължи разказа си:
— Минало е доста време, докато се научих да разбирам езика на хората. Да, той се учи мъчно, докато на станеш, така да се каже, на „ти“ с човека. Сега най-после зная какво приказват. То не е много — обикновена всеки ден те говорят същото.
— Това аз не мога да си представя, — каза Мая. — Хората имат толкова много и различни интереси. Те са богати с мисли и велики с дела. Аз съм слушала от Касандра, че те градят градове, които са толкова големи, че за един ден едва се прехвръкват наоколо; кули, които са високи, колкото сватбеният полет на нашата царица; къщи, които плуват по водата и други, които се плъзгат по земята по-бързо от птица!
— Чакайте! — прекъсна я мухата — коя е тая Касандра? Коя е тя, ако мога да попитам?
— Ах! — каза Мая — тя е моята възпитателка.