Приключенията на пчеличката Мая
- Автор: Бонзельс Вальдемар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Полянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на пчеличката Мая». Краткое содержание книги:
— Че как мога да говоря, когато Вие не спирате? — извика Мая.
— Говорете, — каза скакалецът приветливо. Ала веднага рече „хоп-ла“ и изчезна.
Мая се изсмя, макар да беше недоволна. Тя никога не беше виждала такова нещо. При все, че скакалецът я учудваше със смешното си поведение, тя остана възхитена от неговата житейска опитност и големите му знания. Ако можеше да има доверие в него, тя би го разпитала за туй-онуй. Често най-голяма опитност имат ония, които всъщност най-малко умеят да се приспособят.
Дали знае езика на хората, щом като знае имената им? — питаше се тя. Ако той се върне, искаше още да го запита — би ли я посъветвал да се приближи до човека, Да го подири в къщата му?
— Госпожице, — извика той и едно стръкче трева се залюля до нея.
— Откъде изникнахте?
— Тук отблизо.
— Моля Ви се, — извика Мая, — тъй напосоки ли скачате по божия свят, без да знаете накъде, без да познавате мястото, дето ще стигнете?
— Разбира се, — отвърна зеленото чудовище, — как може иначе? И Вие не можете да видите бъдещето. И никой не може това. Само зелената жаба знае, но не казва как.
— Колко много знаете! — извика малката Мая. — Това е чудесно. Разбирате ли и езика на хората?
— На тоя въпрос мъчно бих отговорил, защото не се знае изобщо, дали хората имат език. Понякога те издават звуци, чиято грубост не може да се сравни с нищо Изглежда, че те се разбират по тоя начин. Ала трябва да се признае, че се стремят към по-звучен глас. Видях две момчета, които стискаха между пръсти стъбълца духаха в тях с уста и от това се получаваше бръмчащ звук. Можеше да се сравни с цвърчението на щурец. Но все пак, не беше тъй хубав. За всеки случай, хората се стараят. Искате ли да узнаете още нещо? Аз зная туй онуй.
Той се ухили на малката Мая тъй, че просто това можеше да се чуе.
Но когато за последен път незабелязано хвръкна, не се върна вече. Пчелицата почака малко, подири го в тревата и цветята, ала не можа да го намери.
ПУКЛА
Обедният пек на тоя хубав летен ден умори малката Мая и тя лениво летеше над силно осветените храсти, докато големите листа на великански кестен й предложиха своята закрила и хлад. Под дървото, по отъпканата трева, имаше маси и столове; виждаше се, че това е някаква лятна кръчма, открита под кестена. Наблизо блестеше червеният керемиден покрив на селска къща, от чийто кумин се издигаше в слънчевата светлина стълб синкав дим.
Мая беше уверена, че ще срещне най-после човека. Не се ли намираше тя така близо до неговото царство? Сигурно това дърво е негово, а чудните дървени вещи, там в сянката, са домакинството му.
Неочаквано някой забръмча близо до нея и една муха кацна на листа й. Тя бега миг с малки скокове, сякаш не движеше нозете си, а се плъзгаше бързо и възбудено насам-натам. След това започна да прелита от единия до другия край на големия лист. Бързо и незабелязано, сякаш скача, а не хвърчи. Но това само изглеждаше така. Беше явно, че тя се мъчеше да разбере, на коя част на листа е най-приятно. Отлиташе за миг пак из въздуха, като бръмчеше така мъчително, сякаш нещо нечувано ще се случи или някакви велики намерения я подбуждаха да се върне отново и започне своите бързи прелитания, като че нищо не било. Докато спря съвършено неподвижна, внезапно вцепенена.
Мая дълго гледа какво прави мухата на слънцето, после се приближи до нея и каза любезно:
— Пожелавам Ви добър ден и горещо Ви поздравявам с добре дошла на листа ми; доколкото зная, Вие сте муха.
— Че какво друго? — попита малката. — Аз се казвам Пукла и имам много работа. Не възнамерявате ли да ме изгоните?
— О не, приятно ми е да се запозная с Вас, — отвърна Мая.
— Вярвам, — каза Пукла и се опита да откъсне главата си.
— За Бога, — извика Мая, — пазете се!
— Така трябва. Вие нищо не разбирате от това — отвърна спокойно Пукла и прекара нозете си по крилете така, че те се извиха отзад, около тялото. — Но да не забравя: аз съм къщна муха, — добави гордо тя — тук засега летуваме.
— Интересно! — радостно извика малката Мая — тогава сигурно познавате човека?
— Познавам го, като собствения си джоб, — подхвърли презрително мухата, — аз кацам всеки ден на него! Нима Вие не го знаете? Но, да, вие, пчелите, сте особено разумни, най-малко вярвате, че сте такива.
— Аз се казвам Мая, — отговори малката пчела някак свенливо.
Тя не можеше да разбере откъде вземат другите насекоми тая голяма вяра в себе си, тая си дързост и нахалство понякога.
— Хубаво, — избъбра Пукла, — наричайте се както искате, но все пак Вие сте глупава.