Пясъчните крале
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-097-2
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пясъчните крале». Краткое содержание книги:
На обяд хапна леко и поднови лова на изчезналите пясъчни крале. Откри черните в алпинеума, където бяха построили масивен замък от обсидиан и кварц. Червените бяха избрали дъното на отдавна занемарения басейн, напълнен донякъде с довеян през годините пясък. Забеляза подвижни от двата цвята да щъкат из двора, много от тях захапали с челюсти отровните таблетки. Прецени, че засега няма да се наложи да използва пестицида. По-добре да остави на отровата сама да си свърши работата. До довечера двата търбуха навярно щяха да са мъртви.
Оставаше да разбере къде се спотайват оранжевите. Обиколи имението няколко пъти в разширяваща се спирала, но от тях нямаше и следа. Когато започна да се поти в комбинезона — денят бе горещ и сух, — реши, че въпросът не е толкова важен. Ако бяха някъде отвън, вероятно и те като червените и черните се хранеха с отровните таблетки.
Докато се прибираше към къщата, смачка с ток няколко пясъчни крале. Вътре си свали комбинезона, приготви си вкусна вечеря и най-сетне започна да се отпуска. Всичко беше под контрол. Два от търбусите скоро щяха да прекратят съществуването си, третият беше на място, където лесно можеше да се справи с него, и бе сигурен, че скоро ще открие четвъртия. Що се отнася до Кат, всички следи от пребиваването й тук бяха заличени.
Мислите му бяха прекъснати от трепкащия екран. Беше Джад Ракис — обаждаше се с предложение да донесе тази вечер на военните игри някакви червеи канибали.
Крес съвсем бе забравил за това, но бързо се съвзе.
— О, Джак, хиляди извинения. Пропуснах да ти кажа. Тази история ми омръзна и се отървах от пясъчните крале. Грозни малки създания. Съжалявам, но довечера няма да има забава.
Ракис беше ядосан.
— А какво да правя с моите червеи?
— Пусни ги в кошница с плодове и ги прати на някой близък — отвърна Крес и прекъсна връзката. След което взе да звъни на останалите. Точно сега не му трябваха ненужни гости — особено след като пясъчните крале бяха живи и обикаляха из имението.
Не се обади единствено на Иди Норедиан и тя пристигна след час — точно според уговорката. Изненада се, че забавата е отменена, но нямаше нищо против да прекара една вечер насаме с Крес. Той я развесели с историята за това как е реагирала Кат на записа, който бяха направили заедно. Докато й разказваше, успя да се увери, че не е споменавала пред някой друг за малката им шега. Накрая кимна доволно и напълни отново чашите. Беше останало съвсем малко вино.
— Ще сляза да донеса още — рече. — Знаеш ли, ела с мен в избата да изберем подходяща реколта. Винаги си имала по-чувствително небце от моето.
Тя го придружи охотно, но се поколеба, когато Крес отвори вратата и я покани да тръгне пред него.
— Защо не светнеш? — попита. — И тази миризма — каква е тази особена миризма, Саймън?
Той я бутна и тя изплашено изпищя и се затъркаля надолу по стълбите. Крес хлопна вратата отвън и я закова с пневматичния чук, който бе приготвил предварително. Когато приключи, чу отвътре стенанията й.
— Ударих се, Саймън, какво става? — Изведнъж извика уплашено, след миг пак.
Писъците продължиха часове. Крес отиде при сенсориума и зареди шумна комедия, за да прогони Иди от мислите си.
След като тя млъкна и той реши, че е мъртва, откара скутера й при вулканите и се отърва и от него. Магнитният буксир се оказа добра инвестиция.
Странни дращещи звуци идваха иззад вратата на избата на следващата сутрин, когато слезе да провери какво става. Той ги слуша няколко минути, чудеше се дали е възможно Иди Норедиан да е оцеляла и сега да се опитва да излезе. Тъй като изглеждаше малко вероятно, реши, че ги издават пясъчните крале. Тази мисъл не му се понрави. Реши да остави вратата затворена, поне за момента, и излезе навън с лопата, за да закопае отровените търбуси на черните и червените в техните замъци.
Установи обаче, че въобще не са пострадали.
Черният замък сияеше с вулканично стъкло и навсякъде по стените сновяха пясъчни крале, които го усъвършенстваха. Най-високата кула вече стигаше до кръста на Крес и върху нея се мъдреше отвратителна карикатура на лицето му. Веднага щом го зърнаха, черните преустановиха работа и се строиха в две заплашителни фаланги. Крес се обърна тъкмо навреме, за да установи, че други се приближават, за да му отрежат пътя за бягство. От изненада изпусна лопатата и хукна, за да се измъкне от клопката, като пътем смачка няколко подвижни.
Червеният замък пълзеше нагоре по стената на плувния басейн. Търбухът бе заровен на безопасна дълбочина в ямата, заобиколен от пясък и прегради от бетонни късове. Докато го разглеждаше, неколцина червени довлякоха в замъка едър гущер. Ужасѐн, Крес се отдръпна от басейна и усети, че нещо хрущи под обувката му. Погледна надолу и видя, че трима подвижни лазят по крака му. Отърси се от тях, смачка ги ядно, но други се приближаваха бързо. Бяха по-едри отпреди. Някои дори достигаха размера на палеца му.