Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
ТАЗИ СУТРИН ОБАЧЕ Драган Армански отново трябваше да се занимава с едно такова предварително проучване. Той оправи ръба на панталона си, след което се облегна назад в удобния си офисен стол. Погледна подозрително трийсет и две годишната си млада сътрудничка Лисбет Саландер и констатира за хиляден път, че едва ли в някоя престижна компания по сигурността имаше по-неподходящ служител от нея. Недоверието му към нея бе едновременно обосновано и неоправдано. В очите на Армански Лисбет Саландер без съмнение беше един от най-компетентните агенти, които бе срещал по време на кариерата си в този бранш. През четирите години на работа за него тя нито веднъж не провали някоя задача, нито пък представи посредствен доклад.
Даже напротив – работата ѝ винаги бе на изключително ниво. Армански беше убеден, че Лисбет Саландер притежава уникална дарба. Всеки можеше да набави данни за нечия кредитоспособност или да направи справка при съдия-изпълнител, но Саландер имаше въображение и докладите ѝ винаги съдържаха неочаквани факти. Той така и никога не разбра методите ѝ на работа, а понякога дори си мислеше, че способността ѝ да изравя информация си бе чиста магия. Тя познаваше отлично административните архиви и успяваше да открие дори и най-мътните личности. Преди всичко обаче притежаваше способността да влезе под кожата на човека, когото разследваше. Ако имаше някаква воняща тайна за изравяне, тя се насочваше към нея като крилата ракета.
Може би бе талантлива по природа.
Докладите ѝ можеха да се окажат унищожителни и катастрофални за лицата, попаднали на страниците им. Армански и досега се изпотяваше, като си спомнеше онзи случай, когато ѝ заръча да направи рутинна проверка на някакъв изследовател от фармацевтичната промишленост преди сключването на сделка за закупуване на една компания. Срокът за изпълнение на задачата бе една седмица, но нещата се проточиха. След четири седмици на мълчание и множество подканяния, които тя игнорираше, Лисбет представи доклад, съгласно който въпросното лице е педофил и поне два пъти се беше възползвал от услугите на едно тринайсетгодишно проституиращо дете в Талин. Освен това имало индикации, че изпитва нездрав интерес към дъщерята на тогавашната си партньорка, с която живееха на семейни начала.
Саландер притежаваше черти на характера, които понякога довеждаха до ръба на отчаянието дори самия Армански. Когато откри, че мъжът е педофил, тя не се обади на началника си, за да го предупреди, нито се втурна в кабинета му с молба да ѝ отдели малко време. Даже напротив, без да спомене и дума за това, че информацията в доклада бе като атомна бомба със закъснител, Саландер го остави на бюрото му една вечер точно когато Армански се канеше да загаси лампата и да тръгне към къщи. Армански го бе взел със себе си и го бе отворил едва късно вечерта, докато спокойно пиеше вино със съпругата си пред телевизора в дневната във вилата им на остров Лидингьо.
Докладът, както обикновено, се отличаваше с почти научна точност, имаше бележки под линия, цитати и ясно посочени източници. Първите страници бяха посветени на миналото на обекта, на неговите образование, кариера и финансово състояние. Саландер бе пуснала бомбата за пътуванията до Талин едва на двайсет и четвърта страница в едно подзаглавие. Текстът се отличаваше със същия прозаичен тон, с който обясняваше, че лицето живее в къща в Солентуна и кара тъмносиньо волво. Доказателствата на твърденията ѝ бяха поместени в изчерпателно приложение, което съдържаше включително снимки на обекта в компанията на тринайсетгодишното момиче. Снимките бяха направени в коридора на хотела в Талин, а той бе пъхнал ръка под пуловера на момичето. По някакъв начин Лисбет дори бе успяла да открие въпросната девойка и да я убеди да предостави детайлно описание на събитията, което бе записано на касета.
Докладът предизвика точно онази суматоха, която Армански се опитваше да избегне. Като начало му се наложи да глътне няколко таблетки за язва, предписани от личния му лекар. Предстоеше му среща с клиента, когото бе извикал на сериозен неотложен разговор. И накрая, въпреки спонтанното нежелание на клиента, се бе видял принуден да предостави доклада на полицията. Последното означаваше, че „Милтън Секюрити“ я заплашва опасност да бъде въвлечена във водовъртеж от обвинения и контраобвинения. Ако доказателствата не издържàха или мъжът бъдеше оневинен, компанията рискуваше евентуално дело за клевета. Това бе пълен кошмар.