Застрашеният вид
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-640-7
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Застрашеният вид». Краткое содержание книги:
„ХОРА… КЪДЕ СМЕ?“
Четиридесет и осем души, оцелели от катастрофата на полет 815 на „Океаник Еърлайнс“, се събуждат на неизвестен тропически остров. Приятели, врагове, „странни птици“ — те трябва да се сплотят, да станат добър екип, за да оцелеят. Но островът няма да позволи това да се случи така лесно…
Защитничката на природата, Фейт Харингтън, е една от най-ценните фигури, която може да помогне за оцеляването. Изстрадвайки своето минало, разкъсвана между чувството за вина и ниското й самочувствие, Фейт ще трябва да се бори с реалността, заобиколена от непознати във вражеската обстановка, която предоставя островът.
Ще даде ли мистериозната обстановка възможност на Фейт да започне живота си наново? Или младата жена ще стане първата жертва на опасния остров?
Тя потръпна и се огледа. Тъй като наблизо не се виждаше материал за подпалки, се отправи към дърветата, изпитвайки облекчение, че има да върши нещо полезно и няма да мисли за нищо друго.
Междувременно слънцето слезе към хоризонта. Горящите отломки бяха отстъпили място на няколко лагерни огъня, стъкнати от нападали клони, шума и сухи палмови листа, които Фейт, Саид и организираните от него хора бяха събрали. Фейт гледаше излитащите искри от пирамидално подредените горящи купчини и протягаше ръцете и раменете си, които я боляха от тежкия физически труд през деня. Хубаво беше така да си починеш пред топлината на огъня. След залез-слънце въздухът застудя, а хладният бриз откъм морето галеше изгорялото й от слънцето лице и си играеше с фините коси край слепоочията й. Тя изведнъж усети силната болка в крака си и погледна надолу. Откакто бе излязла на брега, бе толкова заета, че почти бе забравила за раната на крака си. Но сега раната напомняше за себе си, като разхождаше нагоре и надолу по глезена й огнените си пръсти.
Тя седна на пясъка и протегна крака си напред. Последните остатъци от чорапите й отдавна бяха паднали от краката й, така че кожата беше останала съвсем незащитена. Наведе се напред и присви очи на бледата светлина, за да разгледа раната. Беше спряла да кърви преди малко и за миг Фейт помисли, че вече се образува коричка. Но после разбра, че това всъщност е слой пясък и мръсотия. Попипа я внимателно с пръсти, но после реши, че това може би е неразумно — пръстите й бяха твърде мръсни. Изправи се и отиде до водата. Щом потопи крака в морето, солта подлюти всяка драскотина и раничка по краката й и я заболя още повече. Наведе се да измие ръцете си колкото е възможно по-старателно, а после хвана един относително чист край на полата, за да избърше мръсотията от главната рана — тя покърви още малко, но когато се отправи обратно по пясъка, Фейт веднага почувства облекчение.
Когато излизаше от водата, видя Джак малко по-надолу на плажа. Поколеба се дали да го занимава с незначителната си рана, той трябваше да помага на много по-сериозно ранени и пострадали хора. „Дръж на себе си, сладурче, ти си точно толкова важна, колкото и всеки друг“, чу тя гласа на сестра си. Пое дълбоко въздух и се насочи към доктора.
Джак се бе навел над един човек, който лежеше неподвижно на пясъка с голямо парче шрапнел в корема. Високата скулеста жена, която Фейт бе видяла в джунглата веднага след катастрофата, също беше тук. Вълнистата й коса сега беше опъната назад в тежка плитка. Тя напрегнато наблюдаваше какво прави Джак. Понеже си спомни странното поведение на жената и внезапното й изчезване, Фейт почти се разколеба дали да го заговори. Но точно тогава Джак вдигна очи и я забеляза:
— Здрасти. Добре ли си? Имаш ли нужда от нещо?
— Май не е важно — каза Фейт. — Само кракът ми…
Джак се приближи до нея и застана на колене, за да огледа раната.
— Здравата си се порязала тук. Но раната изглежда доста чиста, ти ли я проми?
Фейт кимна:
— Току-що. В океана.
— Хубаво. Ако можеш да си намериш малко прясна вода, може и с нея да се промие. Онова, голямото момче — как му беше името, Хърли ли беше, той събираше водата, мисля. Слава Богу, няма нужда да се шие.
Фейт видя, че при последните си думи той погледна към онази жена и през лицето му премина сянка на усмивка. Жената отвърна на усмивката му и Фейт се почувства неудобно, сякаш бе извън играта. Те да не би да се забавляваха с нея?
— Добре — каза тя неуверено. — Просто исках да ви питам. Нали разбирате, след като разбрах, че сте лекар, това е всичко.
Отново се почувства глупаво дори и след като каза това, особено като погледна към човека, който лежеше в безсъзнание на две крачки от нея. От грозната му рана се процеждаше кръв и плътта около шрапнела изглеждаше черна и корава. Дишането му беше неравномерно и едва уловимо, а лицето му — съвсем бледо. Тя се извърна и потръпна.
— Извинете, че ви попречих — каза на Джак и се обърна.
— Не си ми попречила — усмивката му излъчваше умора, но бе искрена. — И, ей, ако намериш някакъв спирт, няма да навреди да си полееш раната с него. После я пази колкото може по-чиста и ако видиш, че почва да се инфектира, ми кажи, нали?
— Добре. Благодаря.
Беше твърде уморена, за да тръгне да търси спирт точно сега. Освен това, откакто проми раната, болката беше понамаляла. Все пак реши, че поне може да потърси Хърли и да го помоли за още вода. Не й отне много време. Той вървеше през една широка част на плажа и крепеше поднос с опаковани във фолио пакети. Когато чу молбата й, посочи с глава към едно място близо до главния корпус.