Последната кашмирска роза

— Дръмънд мемсахиб8 премерила температурата на водата — ще го видите в бележките си — и се съгласила, че водата е била налята един час преди да бъде намерено тялото. Докторът, който пристигнал малко преди осем, потвърждава, че е била мъртва по-малко от два часа.

— А раните от нож? Какво смяташ за раните от нож?

— Сахиб, обсъдил съм го с чичо ми…

— С чичо ти?

— Той е месар, сахиб, и си струва да чуеш мнението му.

— Да, предполагам, че си струва. Продължавай.

— Както казва Дръмънд мемсахиб, а разбрах, че тя има опит като медицинска сестра, госпожа Съмършам не е могла да си нанесе и двете рани — той посочи на снимката китките с прерязаните вени и направи красноречиви режещи движения с всяка ръка последователно. — Ето така е станало, нали виждате. Тя не е могла сама да се нарани по този начин. А ако не го е сторила тя, има само едно друго обяснение.

— А оръжието? Допускам, че е намерено на мястото на убийството.

— Бръснач. Открит на дъното на ваната. Нищо особено — обикновено деветсантиметрово вдлъбнато от двете страни острие, което повечето сахиби използват. Костна дръжка.

— Идентифициран ли е?

— О, да. Принадлежал е на Съмършам сахиб. Бил е част от комплекта му за бръснене. Той си държи самобръсначките в банята в махагонова кутия на етажерката с приборите за бръснене.

— Възможно ли е самият Съмършам да го е извършил?

— Разбира се. Освен слугите само той е бил в къщата. Но, сахиб, аз разпитах всички слуги и те се заклеха, че през цялото време си е бил в кабинета. Повикал е няколко пъти слугата си да му донесе чай, а после джин с ангостура9 и да подреди стаята. Той твърди, че господарят му е работел на бюрото си, без въобще да напуска стаята. Така че последна айята я е видяла жива, а госпожа Съмършам я освободила в шест.

— В шест? Откъде го знае с такава точност?

— Тръбата на полка е свирила за вечеря. Тя зове бойците всяка вечер в шест часа.

— А айята забелязала ли е нещо необичайно в настроението на господарката си? В държанието?

— Тя казва, че мемсахиб е била радостна, бъбрила е и с нетърпение е чакала да дойде вечерта.

— Мисля, че е време да отидем да огледаме мястото на смъртта, Наурунг.

Джо взе ключа, снимките и папката с документите и тръгнаха заедно, като Наурунг ту изоставаше с две-три стъпки, ту избързваше, за да показва пътя.

Щом стигнаха до къщата на Съмършам, Наурунг пъхна ключа в ключалката и отстъпи назад. Старателна ръка бе закачила на вратата бележка на три езика: „Местопрестъпление. Влизането забранено.“ Наурунг изцъка с език неодобрително.

— Това не е вярно. Не е доказано, че е местопрестъпление.

— Напротив — възрази Джо. — Самоубийството е престъпление в края на краищата.

На две места имаше капки червен восък, а когато Джо обиколи къщата, забеляза подобни капки на всеки прозорец.