Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
Без да даде на Джо възможност да отговори, той продължи:
— Предполагам, че искате да започнете от къщата на Съмършам — той подхвърли един ключ на масата. — Вземете Наурунг със себе си — той ще ви разведе. Не че има много за гледане. Доста отъпкано беше, когато пристигнах там. Аз самият бях в местния град по време на инцидента… — той си прочисти гърлото и се размърда неловко.
Джо мълчаливо го изчака да продължи.
— Случва се по някоя и друга дребна кражба. На пазара. Когато ми съобщиха за нещастното събитие, сума народ, в това число и слугата, се беше мотал из помещението. Поне трима човека бяха пипали бръснача… Самият Съмършам бе облян в кръв, цялото семейство и прислугата се щураха напред-назад, ревейки, и насред всичко това госпожа Дръмънд снимаше, без да й мигне окото!
— Всичко ли беше почистено? — попита Джо.
— Индия е топла страна — отвърна Бълстроуд, — мисля, че няма нужда да ви го напомням. Тук няма хладилни камери за съхранение на… ъ… трупове. И не можеш да оставиш кръвта ей така разплискана до безкрайност. Накратко, трябваше да заповядам да се почисти всяка повърхност, върху която имаше кръв. С изключение на това, всичко останало е както го заварих при влизането си.
Сърцето на Джо се сви. Стара и заличена следа. Нарочно заличена? Подозренията на Нанси започваха да пропукват неговата обективност.
— Предлагам да им хвърлите един поглед — каза Бълстроуд, поставяйки на масата свитък листове. — Нямах време да ги препиша — ние не сме в състояние да призовем взвода писари, както, предполагам, сте свикнали в Скотланд Ярд, — така че не ги губете, за бога. Сведенията, свързани с останалите смъртни случаи, жените ги разпространяват в обработен вид. Отделил съм копията от полицейските разпити по всеки случай. Огромна архива, опасявам се! А за нея Наурунг не би могъл да ви е от помощ — не чете твърде добре на английски. Ще трябва да напредне, за да стигне до желаното място в полицията. Въпреки това, питайте го за всичко — къде да отидете, с кого да говорите, кого да поздравявате и кого да не поздравявате и така нататък. Все пак, като ги прочетете, поне ще успеете да успокоите дамите. Да усмирите клопането в мургикхана…
— В…?
— В курника. Така наричаме стаята на жените в Клуба. Хм! Затворят ли я, половината от проблемите ни ще изчезнат. Животът ще стане много по-лесен. Във всеки случай, Сандиландс, мен няма да ме чуят, вероятно ще чуят някого, който е наясно с всичко, щом е от Лондон. Закачете си ордените, изперчете се пред тях и им кажете да не си тревожат хубавите малки главички — това е всичко, което трябва да сторите. — Бълстроуд осъзна, че тонът му се изражда до язвителен, и добави отривисто: — Намерих ви кабинет, освен ако не желаете нещо по-добро. Тясно местенце, опасявам се. Канцеларският склад беше там. Попочистиха го. Има бюро, два стола и прозорец. Няма телефон, но винаги можете да използвате моя. Сега нека ви предложа едно питие.
Джо бе взел решение да не близва алкохол до обяд, но изведнъж идеята за уиски със сода го примами и той прие. Началникът на полицията наля две уискита и подаде едната чаша на Джо. Звънна с малко звънче, вратата се отвори и влезе Наурунг Синх. Наурунг беше висок и внушителен. Въпреки буйните му мустаци, Джо предположи, че не е на повече от двайсет и пет. Връхната част на полицейската му униформа завършваше със син тюрбан. Поклони се без особено раболепие и се усмихна с дискретна, но приятелска усмивка.
Началникът на полицията се изправи на крака, заговори бързо на хинди, а сетне рече:
— Оставям ви, Сандиландс. Да ви дам възможност да изчетете тези книжа. Оставям Наурунг тук, за да го питате за всичко, което ви интересува. О, между другото, сивите ще ви чакат за лек обяд. Един часа. Наурунг ще ви покаже пътя.
Джо притегли към себе си купчината листове и даде знак на Наурунг да седне. Сикхът се поколеба. Кацна за момент съвсем на крайчеца на стола, стана без нужда, за да оправи транспаранта и не седна повече.
„Ще трябва да разбера кого да поздравявам и кого да не поздравявам, помисли си Джо, но ще трябва също да разбера на кого да предлагам стол и на кого да не предлагам. Очевидно сикхският полицай няма право да седи. Сещам се за няколко офицери от столичното, дето не биха позволили на полицай да седи в тяхно присъствие… Гледай ти, навсякъде е еднакво.“
Той реши да прегледа документите пред себе си. Те бяха различни по вид и размер, написани на какви ли не листове, някои на подписана от частни лица хартия за писма, други на листове с редове и с държавния воден знак. Някои бяха изписани с почерк на образовани англичани, свикнали с гръцката азбука, други — с надиплените и натруфени калиграфски букви на индийските писари.