Прокобата [bg]

Мила бабо, на мига бих броила хиляда лири, за да разбера кой е Ърнест Фиц-Артър. Безспорно Заморна е негов баща, в това съм убедена, защото съм виждала детето, ала на коя се пада честта да му се зове майка? Знам кого ще споменеш, но грешиш, не е М. Л., питах Едуард най-сериозно, а той също тъй сериозно и на мига ми отвърна отрицателно. Това уверение ме амбицира. Подпали всички тлеещи искрици женско любопитство, които се съдържат в моята природа, а те не са нито малко, нито слаби. Реших да узная, ако мога, и мисля, че поне отчасти успях. След като узнах от Чарлс, че Ърнест и настойникът му все още живеят в Дуро Вила, дойде ми наум, една хубава вечер миналата седмица, да отскоча дотам и да ги посетя. Копнеех да видя дали госпожица Лори е чак тъй красива, а Фиц-Артър — чак дотам копие на баща си, както говорят хората. Беше опасно, рискувах да разсърдя господаря си, ако ме хване, но любопитство — любопитство, което у жената е способно да преодолее всякакви прегради, — а и понеже херцогът бе в Адрианополис, на триста километра, надявах се, че не ме грози голяма заплаха. Е, поръчах карета и отпътувах.

Стигнах земите на имението два часа преди залез, а вечерта бе тъй благо строга, че ми напомни Пърси Хол. Слязох още преди да се покаже вилата, понеже не исках тропотът на колелетата да извести пристигането ми. Свих от главната пътека по една по-пряка, която се виеше сред дърветата, недалеч от терасите, където са засадени градините. Всичко изглеждаше тъй тихо, тъй спокойно и сенчесто, тъй мирно, тук, горе, че не успях да устоя на изкушението да се спусна по тревистия склон и да повървя по дълбоките, тъмни алеи, които се разтваряха като райски кътчета далеч навътре. Скитах се така, потънала в мисли, докато не щеш ли, зад един завой слухът ми ненадейно долови плисъкът на фонтан, който ми се стори примесен с тихия ромон на гласове. Тихо се промъкнах натам. Наоколо растяха дървета, та можех незабелязана да наблюдавам духовете, които витаят в тези мрачни гори. Нарцис на Чантри10, изваян от мрамор, стоеше приведен над басейна на водоскока. Недалеч, от плът и кръв, в изящен контраст с бездиханния камък, седяха дама и две деца. Да, бабо, две! Като видях това, искрено се стъписах.