Юлиан [bg]

— От всички вери митраизмът е най-дяволската. Всъщност още има мнозина, които почитат Митра — повечето от тях войници, невежи хора, въпреки че и някои философи или самозвани философи, като например Ямблих, клонят към това учение. Срещнах го веднъж — изключително грозен човек, сириец. От Халкида, струва ми се. Почина преди няколко години, много тачен от тесен кръг почитатели. Прозата му винаги ми се е струвала съвсем неясна. Твърдеше, че изхождал от Платоновата философия. И естествено поддържаше, че Исус е лъжепророк и Светата Троица — нелепост. И тогава, в пълното си умопомрачение, измисли своя троица, основана на Платон.

Увлечен от страстта си към философски обяснения, Мардоний забрави своя унесен слушател, който едва ли разбираше и половината от думите му. Но все пак общият смисъл на това, което казваше, беше съвсем ясен: Хелиос е проява на единния бог и още съществуват хора, като тайнствения Ямблих, които го почитат.

— Според Ямблих има три свята, три царства на съществованието, като над всяко стои единния бог, чието видимо въплъщение е Слънцето. Първият от тези светове е рационалният свят, който може да бъде схванат с разума. Всичко това ще намериш у Платон, когато стигнем до него, ако изобщо стигнем до него, както бавно напредваш. Вторият е междинният — измислица на самия Ямблих — свят, надарен с разум и управляван от Хелиос-Митра с множество помощници, които се оказват старите божества в нов, различен вид: на първо място Серапис, при когото се връщат душите след смъртта; красивият Дионис; Хермес, разумът на вселената; и Асклепий, който вярваме, че действително е живял и бил прочут лечител, почитан от прадедите ни като спасител и лечител.

— Като Исус, нали?

— Да, нещо подобно. Накрая третият свят е нашият свят, светът, който възприемаме със сетивата. Слънцето заема междинно положение между тези три свята. Светлината е добро, мракът — зло. И Митра е мостът, звеното, което свързва човека и божеството, светлината и мрака. Както виждаш — или както ще видиш, — само част от това учение се основава на Платон. По-голямата част е от персийски произход — произлиза от персийския герой Митра, който живял (ако не е измислен) преди хиляда години. За щастие с раждането на Исус и с тайнството на Светата Троица се сложи край на всички тези нелепости.

— Но Слънцето все още съществува.

— Ако бъдем съвсем точни, Слънцето вече не съществува в този момент. — Мардоний стана. — То залезе и ние сме закъснели за вечеря.

Ето как осъзнах единния бог, Хелиос-Митра ме призова насън и аз буквално съзерцавах светлината му. Оттогава не бях вече сам. Слънцето беше моят закрилник.

През онези години аз се нуждаех от опора и утеха, тъй като непрекъснато бях под гнета на опасността, която ме заплашваше. Щяха ли да ме убият като баща ми? Често си представях как Констанций и аз се срещаме съвсем случайно на хълма в имението на баба ми. Във въображението си винаги виждах императора сам — строг, но добър. Разговаряме за литература. Той е възхитен от обширните ми познания. (Приятно ми беше да хвалят начетеността ми.) След това се сприятеляваме и накрая той ми позволява да прекарам живота си в имението на баба, тъй като погледът ми го е убедил, че не се стремя към светски блага, че нито желая трона му, нито търся отмъщение за смъртта на баща си. Безброй пъти в мисълта си му привеждах убедителни доводи и накрая той, просълзен, винаги изпълняваше желанието ми, защото не виждаше у мен никакво лукавство и чувствуваше, че съм искрен.