Юлиан [bg]

Основан една година преди раждането ми, Константинопол няма минало. Само шумно настояще и бъдеше, ако се вярва на предсказателите. Константин нарочно избрал Византион за столица на Римската империя; той създал нов град на мястото на стария и го кръстил — с присъщата си скромност — на свое име. Както повечето деца в града, и аз обичах жизнеността му и атмосферата на нещо недовършено. Въздухът е винаги прашен и изпълнен с миризма на вар, улиците се огласяват от чукане и тракане. Тази суетня би трябвало да бъде неприятна, но в нея аз чувствувам нещо ободрително. Градът се изменя ежедневно. Почти всички места, които си спомням от младите си години, са се променили — нови сгради, нови улици, нови гледки. Наистина много по-интересно е да присъствуваш на началото на нещо велико, отколкото на края му.

Когато времето беше хубаво, Мардоний, Гал и аз се разхождахме из града „на лов за статуи“, както казвахме ние. Възпитателят ни страстно обичаше произведения на изкуството и ни влачеше от единия край на града до другия да ги търсим. Трябва да сме видели над десет хиляди бронзови и мраморни статуи, които Константин бе отвлякъл от целия свят, за да украси града си. Въпреки че човек не може да оправдае тези кражби (особено ограбването на гръцките храмове), в крайна сметка под и около аркадите по главната улица са събрани повече велики произведения на изкуството откъдето и да било другаде в света с изключение на Рим.

Една от нашите разходки ни доведе до една костница близо до хиподрума. Докато Мардоний се оправяше с картата на града и се опитваше да разбере кое къде трябва да бъде, Гал и аз хвърляхме късчета мрамор по една недовършена още постройка. По улиците на Константинопол винаги има в изобилие неща, които едно дете може да хвърля — парченца мрамор, трески, счупени керемиди. Строителите никога не разчистват, след като завършат.

— Ето тук — каза Мардоний, като гледаше картата — трябва да се намира Немезис8, прочутата статуя на Фидий, придобита от божествения Константин преди няколко години. Смята се, че това е оригиналът, макар някои да считат, че е копие, но копие от същия век, от пароски мрамор, следователно не е занаятчийско римско копие.

Внезапно вратите на костницата се отвориха и оттам изскочиха двама старци, преследвани от десетина монаси, въоръжени с тояги. Старците стигнаха до аркадата, където стояхме, когато монасите ги уловиха, събориха ги на земята и започнаха да ги бият, крещейки „еретици, еретици“.

Обърнах се смаян към Мардоний:

— Защо ги бият?

— Защото са еретици — възрази Мардоний.

— Мръсни привърженици на Атанасий, нали? — запита Гал; по-голям от мен, той беше вече запознат с повечето от суеверията на новия свят.

— Изглежда, че са такива. По-добре да си вървим.

Но аз бях любопитен и исках да разбера какви са тези последователи на Атанасий.