Кръвни връзки
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: bloodlines #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-6519-1567-015-7
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвни връзки». Краткое содержание книги:
На зазоряване пустинният пейзаж на Невада набързо се превърна в бляскаво море от червено и меднокафяво. Окончателно се простих с надеждите си да поспя и вместо това реших да се стегна и заредя с енергия. От една бензиностанция си купих от най-големите чаши с кафе, от седемстотин милилитра, след което уверих Кийт, че мога да шофирам през останалата част от маршрута. Той ми отстъпи волана с радост, но вместо да поспи, също си купи кафе и през останалите часове не престана да дърдори. Все още се придържаше към тактиката си да се преструва, че сме приятели и почти ми се прииска да се върне към враждебното си отношение. Бях решена да не му давам никакъв повод да се усъмни в мен, затова полагах много усилия да се усмихвам и да кимам утвърдително, макар никак да не беше лесно, защото постоянно трябваше да стискам зъби.
Някои от разговорите с него не бяха толкова непоносими. Можех да се справя с деловата част, а и трябваше да обсъдим още много подробности. Той ми разказа всичко, което знаеше за училището и общежитието към него, и поглъщах с интерес сведенията за бъдещия ми дом. Подготвителното училище „Амбъруд“ очевидно беше престижно и разсеяно се запитах, дали мога да се престоря, че все едно съм в колеж. Според стандартите на алхимиците притежавах всички знания, от които се нуждаех за работата си, ала нещо в мен винаги копнееше за повече и повече познание. Трябваше да се примиря със самостоятелното си обучение и изследвания, но при все това колежът — или близостта до тези, които знаят повече и има на какво да ме научат — отдавна беше моя мечта.
Като ученик в последен курс щях да имам повече свобода извън кампуса и една от първите задачи, необходима за осъществяването на мисията — след като уредим фалшивите самоличности — беше да ми се осигури кола. Увереността, че в пансиона няма да съм отрязана от света, правеше нещата малко по-поносими, макар да бе очевидно, че половината от желанието на Кийт аз да се сдобия със собствено превозно средство бе, за да е сигурен, че ще мога да поема всякакви задължения, свързани с работата.
Освен това Кийт ме осветли за нещо, което не бях осъзнала, но вероятно би трябвало.
— Ти и момичето Джил ще бъдете записани като сестри — осведоми ме той.
— Какво? — Фактът, че колата нито за миг не се отклони от пътя, бе много показателен за самообладанието ми. Да живееш с вампир бе едно, но да ти е роднина? — Защо? — настоях да узная.
С периферното си зрение видях, че сви рамене.
— Защо не? Това ще обясни защо прекарваш толкова време с нея, а и е добро извинение, че ще живеете в една стая. Обикновено в училищните пансиони учениците на различна възраст не съжителстват заедно, но… Ами… твоите „родители“ са обещали щедро дарение, което ги е накарало да променят обичайната си политика.
Бях толкова смаяна, че дори не изпитах обичайното вътрешно желание да го цапардосам, когато той завърши обяснението си с присъщото си самодоволно подхилване. Знаех, че ще живеем заедно… Но да се представяме за сестри? Това беше… странно. Не, не само това. Беше откачено.
— Това е лудост — промълвих накрая, твърде шокирана, за да измисля по-убедителен отговор.
— Само една формалност — каза Кийт.
Истина беше. Ала нещо в това да бъда представена за роднина на вампир объркваше всичките ми понятия и нагласи. Гордеех се с умението, което бях постигнала, как да се държа с вампирите, но част от това се дължеше на твърдата вяра, че съм външно лице, строго и ясно определен делови партньор, който няма нищо общо с тях. Ролята на сестра на Джил разрушаваше тези принципи. Внасяше известна близост, за която определено не бях готова.
— Да живееш с някой от тях не би трябвало да е трудно за теб — отбеляза Кийт, потропвайки с пръсти по стъклото на прозореца по начин, който опъваше нервите ми до скъсване. Нещо в прекалено нехайния му тон ме наведе на мисълта, че ми залагаше капан. — Свикнала си с това.