Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Кръвни връзки
Кръвни връзки - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кръвни връзки

Электронная книга - «Кръвни връзки». Краткое содержание книги:

Когато една нощ Сидни е изтръгната от сън, първата й мисъл е, че се сбъдва най-големият й кошмар — ще бъде изпратена в поправителен център заради това, че е помогнала на Роуз Хатауей. Но причината се оказва друга — Джил, сестрата на кралицата на мороите Лиса Драгомир, е в смъртна опасност и трябва да бъде скрита на безопасно място. Сидни е привикана да съпровожда Джил, представяйки се за нейна сестра, на последното място, където някой би търсил кралска особа — човешка гимназия в слънчевия Палм Спрингс, Калифорния. Ейдриън и Еди също участват в мисията. На пръв поглед планът е перфектен, но много скоро Сидни разбира, че драмата едва сега започва…
1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 160
Перейти на страницу:

Лицето на Кийт го потвърждаваше. Никак не му се искаше да напуска Палм Спрингс.

— А какво ще стане, ако тя отиде там, а аз имам причина отново да я заподозра в предателство?

— Тогава ще докладваш за нея — промърмори Хоровиц, като потисна прозявката си. Очевидно не беше впечатлен от Кийт. — Същото, което би сторил с всеки друг.

— Междувременно аз мога да ускоря обучението на Зоуи — намеси се баща ми. Прозвуча почти като извинение към Кийт. Беше ясно на чия страна е той. Не беше на моята. Дори не беше и на тази на Зоуи. — Тогава, ако Сидни се провали, можем да я заменим.

Настръхнах при мисълта Кийт да определя недостатъците ми, ала това не ме притесняваше толкова много, колкото страха, че Зоуи все още не се бе откачила напълно. Ако баща ми я държеше в готовност, това означаваше, че опасността още не я е отминала. Алхимиците все още можеха да имат власт над нея — както и Кийт. В този миг се заклех, че каквото и да ми струва, дори да се наложи да пълзя пред него и да му угаждам във всичко, ще се постарая Кийт да няма съмнения в лоялността ми.

— Добре — процеди Кийт. Думата явно му причиняваше огромна болка. — Сидни може да отиде… засега. Но ще те наблюдавам. — Прикова поглед в мен. — И няма да те прикривам. Ти ще отговаряш за момичето и за захранванията й.

— Захранвания? — попитах объркано. Разбира се. Джил щеше да се нуждае от кръв. За миг цялата ми увереност се огъна. Беше лесно да говориш, че ще се движиш в компанията на вампири, когато наоколо няма нито един. Още по-лесно, ако не мислиш какво е създало вампирите. Кръвта. Онази ужасяваща, противоестествена нужда, която осигуряваше съществуването им. Една кошмарна мисъл се мярна в съзнанието ми и тутакси изчезна. Трябваше ли да й давам от кръвта си? Не. Това бе абсурдно. Това бе граница, която алхимиците никога нямаше да пресекат. Преглътнах, опитвайки се да прикрия краткия миг на паника. — Как възнамерявате да я захранвате?

Стантън кимна към Кийт.

— Би ли обяснил? — Мисля, че му даваше шанс да се почувства значим, като известна компенсация, задето бе принуден преди малко да отстъпи. И той се възползва от възможността.

— Познаваме само един морой, който живее в Палм Спрингс — поде Кийт. Докато говореше, забелязах, че разрошената му руса коса всъщност е покрита с гел. Той й придаваше лигав блясък, който ни най-малко не намирах за привлекателен. Освен това не вярвах на мъж, който използва повече козметични продукти от мен. — И ако питате мен, той е луд. Но е от безобидните луди — дотолкова, доколкото някой от тях може да е безобиден. Той е един стар саможивец, който живее извън града. Бои се и изпитва недоверие към правителството на мороите и не общува с никого от тях, така че няма да издаде, че сте там. Но по-важното е, че разполага със захранващ, който е готов да сподели.

Намръщих се.

— Действително ли искаме Джил да е в компанията на някой, настроен против правителството на мороите? Нали целта е да запазим стабилността на управлението им? Ако я запознаем с някой бунтовник, откъде ще сме сигурни, че той няма да я използва?

— Отлично казано — отбеляза Микълсън, сам изненадан, че го е признал.

Нямах намерение да подронвам репутацията на Кийт. Просто бях съзряла потенциален проблем и го бях изтъкнала. Ала от погледа, който той ми хвърли, изглеждаше сякаш съзнателно се опитвам да го дискредитирам и представя в лоша светлина.

— Разбира се, ние няма да му кажем коя е тя — рече Кийт и в здравото му око припламна гневна искра. — Това би било глупаво. А и той не е част от нито една опозиционна фракция. Той не е част от нищо. Убеден е, че мороите и техните пазители са го предали, така че не иска да има нищо общо с нито един от тях. Аз му пробутах историята за това как семейството на Джил изпитва същите антисоциални настроения и той прояви съчувствие.

— Права си да проявяваш предпазливост, Сидни — намеси се Стантън. В очите й се четеше одобрение, като че ли бе доволна, задето ме е защитила. Одобрението й означаваше много за мен, имайки предвид колко често изглеждаше строга и сурова. — Не можем да сме сигурни за нищо, свързано с който и да е морой. При все това проверихме този морой чрез Ейб Мазур, който също се съгласи, че той е достатъчно безопасен.

1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 160
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)