Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Робата на матроната се развяваше зад нея, докато крачеха по дългия, тесен коридор към съвещателната зала.
– Не, бабо.
Черните очи със златни пръски се стрелнаха към нея.
– Колко удобно, Водачке на Крилото, че се оплакваш от експериментите на херцога, а само дни след това Жълтоногите изгарят в подземията.
Идеално!, едва не възкликна Манон. Макар и да бяха загубили няколко сестринства, експлозията поне бе сложила край на развъждането на онези валгски изчадия. Но Манон усети как вниманието на Тринайсетте се приковава към гърба на баба й.
И нещо като страх пробяга през вените й.
Страх от обвинението на Майка Черноклюна и от границата, която Тринайсетте чертаеха... която бяха начертали още преди известно време.
Неподчинение. Това правеха през последните месеци. Ако Върховната вещица научеше, щеше да върже Манон за някой кол и да я бичува, докато не съдереше кожата от гърба й. Щеше да накара Тринайсетте да гледат, за да им покаже колко безсилни са да отбраняват наследницата, а после щеше да им наложи същото наказание. И навярно да ги облее със солена вода за финал, повтаряйки упражнението ден след ден.
– Дочух, че била робинята на херцога, онази, човешката жена – отвърна студено Манон. – Но тъй като и тя самата е била изпепелена, никой не може да го потвърди. Не исках да ти губя времето с клюки и теории.
– Тя му е била подвластна.
– Но не и огънят й от сенки.
Огънят от сенки – могъщата сила, способна да изпари враговете им за секунди в комбинация с огледалните вещерски кули, които трите матрони строяха във Ферианската падина. Но със загубата на Калтейн се лишаваха и от всепомитащото си оръжие.
А херцогът нямаше да приеме друг господар сега, когато кралят му беше мъртъв. Не признаваше правото на законния принц върху престола.
Баба й не отговори.
Другата фигура на игралната дъска – принцът със сапфирени очи, който някога бе изпаднал в плен на валгски принц.
Вече освободен. И съюзен с младата златокоса кралица.
Достигнаха вратите на залата и Манон прогони всички мисли от главата си, когато стражите с празни погледи отвориха черния камък пред тях.
Веднага щом съзря масата от черно стъкло и кой стоеше на нея, над сетивата й се разстла убийствено спокойствие.
Върнън: висок, върлинест, с вечната си мазна усмивка и дрехи в терасенско зелено.
А до него – златокос мъж с кожа, бледа като слонова кост.
От херцога нямаше и следа. Непознатият се обърна към тях. Дори баба й застина за миг.
Не заради красотата на младия мъж, нито заради силата в изваяното му тяло или изящните му черни дрехи. А заради златистите му очи. Същите като тези на Манон.
Очите на валгските крале.
***
Манон начерта в главата си карта на изходите, прозорците, оръжията, които щяха да използват с Тринайсетте при бягството си. Инстинктът я подтикна да пристъпи пред баба си; обучението я накара да хване дръжките на двата си ножа още преди златоокият да е мигнал.
Той обаче впери валгските си очи в нея. И се усмихна.
– Водачке на Крилото. – Погледна към баба й и кимна. – Майко Черноклюна.
Гласът му беше чувствен, прекрасен и жесток. Но тонът му, повелителната нотка в него...
Самодоволната усмивка на Върнън изглеждаше някак напрегната, смуглата му кожа бе твърде бледа.
– Кой си ти – рече Манон на непознатия; по-скоро заповед, отколкото въпрос.
Мъжът кимна към свободните места около масата.
– Отлично се досещаш кой съм, Манон Черноклюна.
Перингтън. Незнайно как в друго тяло. Защото...
Защото онова другосветско, противно нещо, което често бе виждала да наднича през очите му... сега стоеше пред нея от плът и кръв.
Изопнатото лице на Майка Черноклюна й говореше, че и тя вече е наясно.
– Омръзна ми да нося онова провиснало месо – обясни той, настанявайки се с котешка грация на стола до Върнън. После махна с дългите си, мощни пръсти. – Враговете ми знаят кой съм. Защо да крия от съюзниците си?
Върнън се поклони и пророни:
– Господарю Ераван, позволете да донеса на Майка Черноклюна нещо за пийване. Дълго е пътувала.
Манон премери с поглед високия, длъгнест мъж. Вече им беше поднесъл два дара: уважение към баба й и истинското име на херцога. Ераван.
Стана й чудно какво ли знаеше за него Гислейн, която сега стоеше на пост в коридора.
Валгският крал кимна с благоволение. Лордът на Перант отиде с бързи стъпки до малката масичка до стената и взе една кана, а Манон и Майка Черноклюна заеха местата срещу демонския крал.
Уважение – нещото, което Върнън нито веднъж не беше проявил без саркастичната си усмивчица. Сега обаче...