Брат по съдба
- Автор: Северин Тим
- Серия: Викинг #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
- ISBN: 978–954–649–958–5
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Брат по съдба». Краткое содержание книги:
Трилогията «Викинг» е първата художествена творба на изтъкнатия автор. Тим Северин е носител на златен медал от Кралското географско общество и на наградата «Ливингстън» от Кралското шотландско географско общество. През 1966 г. той получава докторска степен от колежа «Тринити» в Дъблин, Ирландия, където живее и преподава и до днес.
«Брат по съдба» е втората част от дебютната художествена творба на Северин.
Лондон 1019: минали са няколко месеца от бягството на Торгилс от ноктите на ирландската католическа църква. Едва 19-годишен, той е въвлечен в опасна връзка с Елфгифу — съпругата на Кнут, най-могъщият владетел на Севера. Страстта между любовниците, събрани от съдбата в ложето на греха, ще отприщи жестоки последици. Торгилс отново е принуден да бяга. В мрачните води на ледените морета, преследван от сянката на вината, той среща Гретир — друг беглец от закона. Необичайната дружба между тези двама странни спътници ще ги отведе до много приключения и ще подложи на изпитание вярата на Торгилс…
С «Брат по съдба» омагьосващото пътешествие назад във времето продължава. Романът ще ви отведе в един свят на красота и жестокост, където героите на севера кръстосват моретата в търсене на съкровища и слава.
— Сега ще заобиколим челно — прошепна ми Кяртан. Явно искаше да оценя по-тънките моменти на лова. Чух леко изпукване на кожа. За моя най-голяма изненада Гисли разкопча специалния си кожен колан, смъкна се от седлото и падна на земята. Забелязах, че се приземи от страната не към елена, така че конят да го прикрие. Стискаше юздите в ръка, за да се задържи изправен, докато закопчее дървения си крак. Не носеше патерица, а тежък лък. Едгар застана до него, също зад коня и скрит от елена. Когато подаде следващия сигнал, двата коня преминаха на откритото, с трима мъже на тях и двама скрити. Еленът и кошутите веднага надигнаха глави и се втренчиха в нас. Сега разбрах — не се страхуваха от мъже на кон, стига последните да яздят бавно и тихо, и да не ги приближават твърде много. Забелязах, че Едгар и Гисли нагодиха крачка и тръгнаха успоредно с краката на конете.
— Почти като Слейпнир — прошепнах на Кяртан. Той кимна. Слейпнир, конят на Один, има осем крака и може да се движи с невероятна бързина. За сърните нашите коне сигурно изглеждаха така, сякаш са с по шест крака.
Петдесет крачки по-нататък забелязах, че еднокракият Гисли вече не е с нас. Извърнах се и го видях да стои неподвижен под един млад дъб. Спуснал се бе от юздата точно когато конят подминаваше дървото, използвал бе лъка си като патерица и сега чакаше. Едгар направи същото няколко крачки от него. И той бе почти невидим. Поставяха засада.
Кяртан, Елфрик и аз продължихме да яздим, после свърнахме в кръг надясно, към другия край на поляната, там където пак започваха дървета. Кяртан тихо каза:
— Торгилс, ти слизаш тук. Застани пред онова дърво. Стой абсолютно неподвижен. Ще помръднеш, само ако видиш, че дивечът идва към теб, не към Едгар или Гисли.
Смъкнах се от коня, изпълних заповедта и тихо зачаках.
Стоях както ми се стори цяла вечност, без да помръдна и мускул, чудейки се какво ще последва. Тогава го чух, много слаб звук — чккк! Много, много бавно извърнах глава. Чух отново шума, тихо и протяжно, от много далеч. Миг по-късно чух тихия пукот на клонка и в полезрението ми навлезе една от кошутите. Беше на около двадесетина крачки, грациозно се движеше към гората, като от време на време спираше да отскубне трева. После видях втора кошута, и самия елен. Чккк! Отново чух странния звук и зад дивеча видях Кяртан, яздеше с отпуснати юзди, почти неподвижен, зад елена; без да бърза, обръщаше коня в различни посоки, сякаш животното пасеше. Тихо поцъкваше с език, оттам идеше шумът. Миг по-късно забелязах втория ездач и чух леко изтракване, когато леко отърка седлото си на една върбова клонка. С тихите звуци караха животните да се придвижат към мястото, където чакаха Едгар и Гисли.
Дивечът влудяващо бавно крачеше напред. Изравниха се с мен. Не смеех да дишам. Бавно извърнах глава към Едгар. Застанал бе така неподвижен, че ми трябваше време да открия позицията му. Стоеше с опънат лък и заложена стрела. Една стара кошута едва не връхлетя върху му. Осъзна, че се взира право в очите на ловеца, рязко надигна глава, изду ноздри и напрегна мускули за скок. В този миг Едгар отпусна тетивата. Чух глухото изтуптяване, когато стрелата се заби в гърдите на кошутата.
Настана същински ад. Еленът и другите кошути надушиха опасността и хукнаха. Чух ново съскане, сигурно стреляше Гисли. Една млада кошута и еленът се извърнаха и втурнаха към мен. Зададоха се, щурайки се сред дърветата, еленът правеше големи подскоци и рогата му се закачаха в клоните. Излязох напред, за да ме видят и размахах ръце. Кошутата панически изви, подхлъзна се, някак пак се изправи на крака и успя да се спаси. Големият елен, обаче, страхувайки се, че пътят му е препречен, направи остър завой към мястото, където чакаше Едгар. Той вече бе заложил втора стрела и чакаше. Еленът го видя, ускори крачка и профуча покрай него. Едгар бе опънал лъка си толкова назад, че перата опираха в дясното му ухо. Освободи тетивата в мига, в който еленът го подминаваше — перфектен изстрел, който накара Кяртан одобрително да извика. Стрелата порази елена между ребрата. Видях го как се олюля, съвзе се и се залута сред храстите. Следваше го невероятен шум от строшени клони, който заглъхна в далечината до пукане на съчки и падащи по земята листа.
Стрелата на Гисли също бе попаднала в целта. Двете кошути, неговата и на Едгар, лежаха мъртви.
— Добър изстрел — извика Кяртан, докато излизаше от засадата.
— Изкарах късмет, че еленът хукна вляво от мен — каза Едгар. Опитваше се да звучи безразлично, но знаех, че е доволен от развитието. — Ако беше минал от другата страна, щеше да ми е трудно да стрелям откъм изнесения крак.