Ветровещ

— Какво искат пуристите, визер Линдей? Каква е цената за храната и зидовете им?

— Войници.

— Не! — думата изгърмя от гърлото й. Взриви се като гърне с барут.

Но още докато се изправяше, Вивия обгърна с поглед масата и мигом забеляза любопитството, настанило се върху спокойните визерски лица на съвета.

Те са знаели какво е смятал да предложи Линдей, и отдавна са дали съгласието си.

Серит Линдей заслужаваше да бъде кастриран заради това.

Вивия хвърли поглед към единствения си съюзник и видя, че Сотар се бе затворил в себе си. Погнусен. Поне той се бе изненадал от политическия завой, колкото и принцесата.

— Пуристите ще обърнат народа ни срещу владеенето на магията — Вивия закрачи около масата. — Считат я за грях, но точно тя, вещери, спаси Нубревна и запази независимостта й. Вие, Линдей, сте тревовещ! И не виждате защо не бива да даваме на пуристите хората и войниците си?

Линдей се подсмихна, когато Вивия мина покрай него, но освен че леко наклони глава назад, си замълча.

— Ами камъковещерството на вашето семейство, Куихар? Или чаровещерството на сина ви, Илтар? Ами гласовещерството на жена ви? — и продължи така, докато припомни на всички визери магиите, които бяха най-важни за тях.

Всеки глупец, покрай когото минаваше Вивия, ненадейно забиваше заинтригувано поглед в ръкавелите си. Или в ноктите на ръцете си. Или в някое петно на стената, което само той виждаше.

Докато принцесата се върна на челото на масата. Тогава, изглежда, дребничкият визер Илтар изведнъж набра кураж и изписука:

— Ако хората ни отидат при пуристите, поне ще имаме по-малко гладни гърла за погребението на принца.

За миг думите се заблъскаха из главата й. Принц. Погребение. Безсмислен припев на такта, който биеше в гърдите й.

После думите се уталожиха като песъчинки в развълнуван вир и Вивия взе най-близката карта. Стисна я с побелели кокалчета. Нямаше нужда да се преструва на гневна, защото само преди седмица беше спорила срещу това погребение, докато остана без дъх. Разхищение на средства, беше крещяла. Разхищение на скъпоценности, хора и време! Язовирната стена трябва да се поправи, а хората трябва да се изхранят!

Но съветът не я чу. Нито пък баща й. Естествено. Мерик беше любимецът на всички. Той бе притежавал нихарския гняв и бе проявил здравия разум да се роди мъж. Животът му вечно е бил лек, лек. Без противници. Каквото беше поискал, беше го получил.

Даже смъртта му беше лека.

Преди Вивия да успее да подхвърли още две-три пиперливи думи за погребението, се обади Линдей:

— Съвсем вярно, Илтар. Трябва да отдадем достойна почит на мъртвеца, а това няма как да стане при толкова много хора в града.