Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
Каубоят се хвана за лицето и зави като циклоп.
Взех бухалката и побягнах през врявата. Когато най-сетне стигнах до изхода, ледени пръсти ме сграбчиха за побелялата ръка. Обърнах се и видях мъж с дебела златна верига на врата и налудничава усмивка на лицето. Тенеси Уилямс не изпитваше болка. Бузите и брадата му бяха покрити с прах, дългите му мигли също бяха побелели. Дръпнах се, за да се измъкна от хватката, но изведнъж замръзнах. Той бе насочил пистолет срещу мен. Сърцето ми спря.
— Какво искаш?
— Това, което и ти, амиго.
— Аз искам само да се измъкна оттук — отговорих.
От кокаиновия облак се появи каубоят. Очите му бяха станали като цепки, беше си загубил тупето и голата му глава приличаше на яйце. Тенеси се провикна към него и за миг отклони поглед от мен. Замахвах с бухалката и избих пистолета от ръката му. Тенеси се сви и се хвана за пръстите. Пистолетът изтрополи на земята в краката ни. Сграбчих го и се втурнах през вратата.
Хлапето ме чакаше на другия край на паркинга, яхнало мотопеда. Като ме видя да тичам с бухалка и пистолет, започна да се отдръпва към улицата. Аз го настигнах и яхнах седалката зад него.
— Давай, давай, давай!
Но мотопедът не искаше да запали. Черепа беше угасил мотора. С мотопед без ключове никъде не можехме да отидем.
Обърнахме се и видяхме каубоят да крачи към нас, а зад него се тълпяха «вагоси».
Слязох от мотора. Странно, но Черепа изглеждаше непоклатим. Подадох му бухалката. След това насочих пистолета към каубоя.
— Не се приближавай — казах. Преди това никога в живота си не бях държал пистолет. Ръцете ми трепереха. Опитвах се да се преборя с вълна от световъртеж. Очите ми се замъглиха.
Каубоят се спря. Тенеси и другите се събраха зад него. Всичките бяха покрити с кокаин. Каубоят присви възпалени очи към мен.
— Просто търся брат си — казах. — Не искам неприятности.
— Щом търсиш брат си — намръщи се каубоят, — значи си търсиш белята.
Приближи се бавно към мен. Знаеше, че няма да стрелям.
Обърнах се и хвърлих поглед към хлапето зад мен. Бухалката в ръцете му беше в пълна готовност. После пак се извърнах към каубоя.
— Моля ви, не наранявайте момчето — казах. — То просто ме докара.
Каубоят се спря пред мен.
— Ти не comprende*, гринго — каза той. — Момчето работи за мен.
[* Comprende (исп.) — Разбираш. — Б.р.]
Обърнах се точно когато бухалката се стовари върху главата ми.
Богове
Събудих се с болки и в пълна тъмнина. Помнех малко от съня, който бях сънувал — нещо за слепота, вода и смърт. Напомняше ми за кошмарите на мама за Дан. Ако ставах като него, не бях сигурен, че ми харесваше. Бях обзет от параноя и ужас, от които ми се гадеше. Затворих пак очи.
Когато ги отворих няколко часа по-късно, в бледата светлина на зората видях над мен момиче. Беше на пет или шест години. Носеше малка мръсна рокля и лицето й беше почти толкова мърляво, колкото краката й. Посегна към празните джобове на джинсите ми, обърна ги един по един и ги остави да стърчат като парцалени кукли. След това вдигна захвърлената ми хавайска риза. Тя имаше само един джоб, който също беше празен. Днес нямаше късмет.
Събудих се по-късно през деня, слънцето вече беше високо. Момичето го нямаше, а небето беше прозрачно синьо, докъдето ти поглед стига. С горещината дойде и вонята и за миг си помислих, че лежа в сметище за трупове, мексикански вариант на масов гроб. Мухите бяха съсредоточили цялото си внимание върху гърба ми, разкъсван от огнена болка. Опитах се да помръдна, но главата ми щеше да се пръсне. На темето си напипах цицина — бухалката само ме беше лизнала.
Около врата ми имаше увито нещо. Бебешкосинята забрадка? Не. Оставих я в багажа си. Беше бяла тениска. Като я дръпнах над главата си, видях, че е изцапана с кръв, сякаш някой си беше избърсал ръцете или ножа в нея.
Някакъв смях ме накара да се обърна. Идваше от купчина боклук зад мен. Два от най-кльощавите мексикански ястреба се караха за останки от ресторантска риба. Погледах ги как начупват костите на парчета.
Посегнах през рамото си и напипах разранена кожа на гърба. Целият беше в резки, по които кръвта вече бе хванала коричка. Какво ми е сторил кучият син, бил ме е с камшик?
Хвърлих тениската и намъкнах хавайската си риза. Направих го бавно, защото всяко движение разтягаше кожата на гърба и ми се завиваше свят от болка. Оставих ризата разкопчана и свободно падаща от раменете ми. Беше стояла върху празни консервени кутии и миришеше на препържен боб. Чорапите ми бяха още на краката, но маратонките «Найки» никъде не се виждаха. Може пък момичето да не си е тръгнало с празни ръце.