Оцеляват само силните [bg]

Даниел запали червената лампа на таксито и отиде до западната страна на хотела, където го смени със сивата тойота и се преоблече в маслиненозелена униформа, на чийто джоб бе избродирано името АХМЕД.

Петра пиеше кока-кола в хотелския бар, отбягвайки вторачените погледи на мъжете. Два пъти ходи до третия етаж.

На третия път Даниел вече беше там и държеше метла. Тя се върна във фоайето и с делови вид се зачете във вестника.

В девет часа вечерта Даниел видя, че един от сервитьорите, обслужващи стаите, занесе на Фарли Сангър сандвич, бира „Хайнекен“ и кафе.

Нямаше ли да има храна на купона на Зина? Дали Сангър щеше да закъснее?

Даниел се обади на Петра и й каза, че се връща в тойотата и да му съобщи, ако Сангър излезе.

После бавно обиколи хотела.

В десет, когато за пети път стигна до началото на алеята за коли пред хотела, се обади Петра.

— Още не се е появил. Може би в края на краищата няма да отиде на увеселението.

Може би, помисли Даниел. Дали цялата тази вечер, подобно на повечето полицейска работа, беше погрешна догадка, основаваща се на безпогрешна логика?

В десет и петнайсет Даниел бе готов да повярва, че адвокатът си е легнал, защото Сангър живееше на Източното крайбрежие, а сега там беше един след полунощ.

Шарави реши за по-сигурно да почака още един час.

След пет минути Петра каза:

— Започва се. Облечен е в светлосиво спортно сако, черна риза и черен панталон.

Даниел й благодари, включи двигателя на таксито и й пожела лека нощ.

— Сигурен ли си, че не се нуждаеш от мен? — попита тя.

— Ще се оправя сам. Благодаря. Стой на повикване.

Конър не възрази. Беше й ясно, че една непозната кола близо до къщата на Рондо Виста е достатъчна.

В десет и двайсет адвокатът пое по Сънсет и се отправи на изток. Даниел беше готов за него.