По следите на злото [bg]

— С какво мога да ви помогна?

— Знам, че познавате добре Робърт — започна капитан Блейк. — И до утре той ще излезе оттук със или без съгласието на лекарите, нали?

Кенеди се подсмихна.

— Да.

— Освен това знаете, че веднага щом излезе оттук, Робърт ще се върне на бюрото си в отдел "Свръхтежки убийства" и ще се залови за работа.

— И това ви тревожи. — Кенеди не формулира думите си като въпрос.

— А вас не ви ли тревожи? Знаете какво се случи, нали?

— Имате предвид жената, с която той се срещаше?

— Да.

Кенеди подпря рамо на стената.

— Разбирам притесненията ви — каза той. — Но едно мога да ви кажа с абсолютна сигурност — физически и психически Робърт е най-силният човек, когото познавам. Вярно, и той е човешко същество като всички нас. И го боли като всички нас. Понякога умът му преживява сътресения като при всички нас, но Робърт знае по-добре от останалите как да се справя с физическата болка и стреса.

— Питах се дали няма да е най-добре да му дам две седмици почивка… никаква работа, никакво напрежение, за да укрепне… физически и психически.

Кенеди й се усмихна съчувствено.

— Мозъкът е най-сложният орган, който познавам, капитане — обясни той. — Непрекъснато се занимава с нещо — мисли, сънища, чудеса, каквото се сетите, но постоянно работи… не спира. Ако не му дадеш нещо, с което да се занимава, мозъкът сам си намира работа. В екстремални психически травмиращи ситуации хора като Робърт, като мен и съм сигурен, че и като вас, се опитват разумно да занимават мозъка си с нещо, за да не се връща към травмиращите спомени. Обикновено го правим с нещо, което ни кара да се чувстваме добре и придава смисъл на живота ни. За Робърт това е работата, защото е добър в нея и я обича — да разкрива престъпления и да хвърля зад решетките лоши хора. Ако му отнемете това в момент, когато най-много се нуждае от него, с какво мислите, че ще се занимава мозъкът му?

— С травмиращите спомени — отговори капитан Блейк.

— Бинго. — Кенеди отново се усмихна. — Оставете Робърт да прави онова, което умее най-добре, капитане. Нищо лошо няма да му стане.

— Но Робърт е натиснал зеления бутон на телефона. Не е знаел, че експлозивите в елека няма да се взривят. Някои може да го възприемат като опит за самоубийство, а щом агент на правоприлагаща агенция прояви склонност към самоубийство… — Барбара многозначително повдигна вежди. — Знаете протокола.

— Робърт не е склонен към самоубийство — убедено заяви Кенеди. — Той не е натиснал бутона, за да убие себе си, капитане. Натиснал го е, за да спре онзи психопат да убива, а не говорим за какъв да е психопат, а за най-опасния, когото знаем ние и ФБР. Робърт е искал да даде живота си, за да не умира нито един човек повече заради Лушън. Той не заслужава да бъде временно отстранен от работа. Заслужава медал.

Капитан Блейк кимна и се усмихна.

— Благодаря.

Гарсия, Холбрук и Уест се приближиха до капитан Блейк и Кенеди.

— Е — каза Уест, обръщайки се към директора, и отпи дълга глътка от кафето си. — Добрата новина е, че ако ме извините за израза, Лушън е прецакан. Този път той е арестуван в Калифорния, където смъртното наказание е живо и здраво. Ако зависеше от мен, още утре щях да го изпълня и точка по въпроса.