![По следите на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/2/po-sledite-na-zloto-bg-download.jpg)
По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
Гарсия примига, за да се увери, че не му се привижда от пушека.
И после видя, че Робърт помръдна. Само леко надигна глава, нищо повече.
Карлос почувства нов трепет, който се зароди в душата му и набра инерция като ракета. Инерцията се стрелна в краката му и без изобщо да се замисли за огъня или пушека, той се втурна към Хънтър. Четири секунди по-късно се беше надвесил над партньора си.
Пушекът го накара отново да се закашля, но импровизираната маска го предпазваше да не му се завие свят и да не загуби равновесие.
Защитният му механизъм "бори се или бягай" се задейства с пълна сила, ускори ритъма на сърцето му, укрепи мускулите му и изпълни тялото му с невероятен коктейл от хормони. И точно това му беше необходимо, за да го зареди с енергия и да се справи с отчаяната ситуация.
С едно бързо движение Гарсия се наведе и грабна Хънтър от земята, сякаш партньорът му беше на половината на ръста и теглото му.
— Дръж се, Робърт — каза той и го преметна на дясното си рамо. — С мен си.
Затаи дъх, за да не вдиша повече пушек, и изнесе Хънтър от горящия склад. Този път измина разстоянието за осем секунди.
108
Гарсия сложи на тревата изпадналия в безсъзнание Робърт Хънтър на няколко метра от огнения ад, в който се беше превърнал складът. Не можеше да повярва в какво състояние е партньорът му.
Гърдите му бяха голи. Хънтър беше разкъсал на две горнището на анцуга и бе увил стегнато стъпалата си, за да ги предпази от безкрайния килим от счупени стъкла. Докато се беше опитвал да избяга от огъня, той се бе спънал и паднал няколко пъти, и различни по размери стъкла бяха разрязали ръцете, раменете, гърдите, гърба, коленете и краката му, покривайки по-голямата част от тялото му с кръв, порезни рани и стъкла. Импровизираните "обувки" донякъде бяха свършили работа, но няколко по-големи стъкла бяха успели да срежат плата на дясното му стъпало и се бяха забили дълбоко в плътта му. Глезенът му се беше подул до размера на грейпфрут.
Непрощаващият огън също беше свършил своята работа и бе обгорил раменете, краката, гърба и гърдите му.
— По-добре дишай, Робърт — с треперещ глас каза Гарсия. — Защото не искам да ти правя изкуствено дишане уста в уста.
Хънтър не помръдна.
— Робърт? — с по-силен глас попита Гарсия.
Нищо.
— Робърт?
Никаква реакция. Никакво движение.
— По дяволите!
Гарсия изви тяло, сложи лявата си длан малко над гръдната кост на Хънтър, а лявата — върху нея, и започна да му прави сърдечен масаж.
— Едно… две… три… четири… пет… Хайде, Робърт, не прави така, дишай, моля те, човече, дишай. Дванайсет… тринайсет… четиринайсет… петнайсет…
Гарсия спря сърдечния масаж, леко наклони назад главата на Хънтър и повдигна брадичката му — манипулация, която се използваше, за да се повдигне езикът от задната част на гърлото, за да се отворят дихателните пътища. След това запуши ноздрите на Хънтър и се наведе, за да му направи изкуствено дишане уста в уста.
Хънтър се усмихна.
— Хвана се — прошепна той.
Твърде стъписан, за да отговори, Гарсия се втренчи в партньора си с ококорени очи… Целият трепереше.
Тялото на Хънтър изведнъж се разтресе и той започна отчаяно да кашля. Белите му дробове правеха всичко възможно да изхвърлят въглеродния окис, цианида и другите продукти от горенето, които беше вдишал.
Лудешкият прилив на адреналин, който бе заредил с енергия Гарсия, когато влезе в горящата сграда, най-после беше преминал и го беше оставил без сили. Той се свлече на земята до Хънтър като кукла без конци, когато мускулите му най-сетне почувстваха изтощението, причинено от усилията, които беше положил.
Изминаха няколко секунди, преди Карлос да успее да обърне глава и да погледне Хънтър. Дишането им беше затруднено, а лицата им — черни от сажди.
— По дяволите, човече! — каза Гарсия, като дишаше дълбоко и кашляше. — Никога повече не го прави.
Кървясалите очи на Робърт го погледнаха. И после Хънтър използва всичката сила, останала в него, и протегна към Гарсия окървавената си ръка.
Карлос хвана ръката му.
— Благодаря ти — с немощен глас каза Хънтър. — Благодаря ти.
Гарсия кимна и се усмихна.
— Трябва обаче да те попитам нещо… С какво си облечен, Робърт? — Очите му се отместиха към долнището на анцуга на Хънтър.
— Какво е станало тук, мамка му? — Въпросът беше зададен от Холбрук, който най-после беше успял да стигне до склада. Очите му бяха широко отворени от шок и дишането му беше напрегнато от бягането дотам.
Гарсия погледна Хънтър и повдигна рамене.