![По следите на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/2/po-sledite-na-zloto-bg-download.jpg)
По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
— Бъди внимателен — каза капитан Блейк.
— Винаги.
Две минути по-късно складът се взриви.
103
С пистолет, насочен към главата му, Лушън стоеше абсолютно неподвижно. Силният шум на огъня, който поглъщаше склада пред очите му, му беше попречил да чуе, че някой се приближава зад гърба му.
— Горе ръцете, да ги виждам, откачен боклук — заповяда Гарсия.
Как! Лушън прерови паметта си, за да разбере кога и къде е допуснал грешка. Сигурен беше, че планът му е бил безупречен. Как е дошъл тук? Как му е съобщил Робърт? Дори ако Робърт е имал проследяващо устройство, освен ако не е било имплантирано под кожата му, то би спряло да работи, когато той скочи в езерото Еко Парк.
— Няма да повтарям. — Решителността в гласа на Гарсия беше безспорна. — Вдигни ръце високо над главата си или ще ти пръсна черепа.
— Трябва ли да си тук? — попита Лушън, докато бавно изпълняваше заповедта. Той позна гласа на Гарсия от "Файв Стар Бар" по-рано тази вечер. — Не трябва ли да си там вътре и да се опитваш да спасиш Робърт, твоя партньор?
Преди няколко минути Гарсия беше открил вана, скрит зад храстите, и тъкмо го оглеждаше, когато видя Лушън да излиза през аварийния изход горе на металните стълби от задната страна на склада.
Гарсия изпусна телефона си и почувства, че сърцето му спира да бие за момент, когато видя, че част от покрива излетя нагоре във въздуха и огън обхваща горната част на склада.
Нямаше представа как успя да сдържи гласа си в гърлото, когато осъзна, че Робърт не е могъл да излезе през аварийния изход. Експлозията и огненият ад бяха предназначени за Хънтър и ако той беше там вътре…
Гарсия почувства, че всичко в него се свива. Никой нямаше да излезе жив оттам.
Не трябва ли да си там вътре и да се опитваш да спасиш Робърт, твоя партньор? Думите отекваха в ушите му, но той знаеше, че това е лъжа. Трябваше да е лъжа.
Без дори да се обръща с лице към Гарсия, Лушън долови колебанието му.
— Той не е мъртъв, знаеш ли? — попита Лушън, вдигнал ръце над главата си.
Въпреки богатия му опит пистолетът на Гарсия трепереше в ръцете му не защото се страхуваше от Лушън, а защото не можеше да се примири с мисълта, че Хънтър е мъртъв.
— Казвам ти истината — настоя Лушън. — Робърт, партньорът ти, не е мъртъв… не още… но скоро ще бъде, ако не му помогнеш. — Лушън направи кратка пауза. — Човек умира от вдишване на пушек някъде между две и десет минути — обясни той. — В зависимост от гъстотата и температурата на пушека. Е, аз направих онова, което виждаш пред теб, и със сигурност мога да ти кажа, че пушекът е доста гъст… и горещ.
Погледът на Гарсия рефлексивно се отмести от Лушън към горящия склад и после обратно към Лушън.
— Лъжеш — каза той. Искаше да го вярва, но трябваше да се довери на очите си. — Ако Робърт е бил на втория етаж с теб, а аз го видях да се качва горе, самият взрив го е убил.
— Това беше красотата на плана ми — похвали се Лушън. — Въпреки онова, което си видял, Робърт не беше на втория етаж, когато бомбата гръмна.
104
Лушън не излъга. Хънтър наистина не беше на втория етаж, когато се взриви елекът с експлозивите на непознатия.
Да, това беше първоначалният план на Лушън — да взриви Хънтър и после да изчезне завинаги, но когато за пръв път влезе в склада и видя двуетажния офис в дъното, в престъпния му ум започна да се оформя съвсем нова идея — защо да убива Хънтър?
Той провери инфраструктурата на офиса, изчисли логистиката и стигна до заключението, че безумието му — и наистина беше безумие — е постижимо. И тогава започна да преустройва мястото и да прави необходимите промени.
За двайсет часа усилена работа Лушън направи всичко точно така, както искаше да бъде, и накрая се почувства изключително горд.
— Това е дело на гений — каза си той, когато за стотен път изпробва целия механизъм. Липсваше само Робърт Хънтър.
105
— Номерът на приемащия мобилен телефон е въведен — каза Лушън и посочи телефона в елека си с експлозиви. — Трябва само да натиснеш зеления бутон за повикване, Робърт, това е всичко. Ти каза, че искаш да сложиш край на това. Сега е шансът ти, стари приятелю.
— Ще се видим в ада, Лушън.
Хънтър се втренчи в очите на Лушън, пое си дълбоко дъх и натисна зеления бутон.
Не последва силен взрив.
Нямаше експлозия.
Не избухна никаква бомба.
Мобилният телефон в ръката на Хънтър наистина се свърза с друг мобилен телефон, но не с този в елека с експлозивите на непознатия, а с мобилен телефон, свързан с механизма в капака на пода, който Лушън беше измислил и изработил. Капак в пода, който Хънтър не видя, но беше застанал върху него.