Битката при Верил [bg]

Притежаването на емоции с такива значителни последици бе научило Айви на целеотдаденост, която би породила завистта на всеки магьосник. За да не позволи да бъде погълната от ужас или гняв, винаги насочваше цялото си внимание към определена задача — в настоящия случай, следването на Лейн и достигането на замъка. По тази причина беснеенето на драгойлите й бе убягнало, както и дребната подробност, че вече не се намират под контрол. Все още смяташе, че създанията биват направлявани от Миранда — недоразумение, подсилено от факта, че първата работа на чудовището бе да стъпче стоящите между тях близници. Неподозиращата героиня се опита просто да се промъкне край туловището му. Единствено на комбинацията от остър слух и още по-остри рефлекси дължеше отбягването на мощната лапа, целяща да откъсне главата й.

— Леко, Миранда, аз съм! — каза Айви, докато отстъпваше от чудовището.

Втори звяр се приземи гръмовно зад нея.

— Какво… какво става? — заекна тя.

Страхът бе успял да се вкопчи в нея, оповестявайки присъствието си чрез синьото в аурата и оръжията. Остриетата започнаха да се преконфигурират в съответствие с емоцията, придобивайки дългите, извити линии на коса. Драгойлите механично раззинаха назъбените си усти и избълваха съскаща струя черна киселина. Айви приклекна и се изстреля в дълго, грациозно премятане назад. Издигна се над главата на едно от чудовищата и внимателно промени позицията си във въздуха, кръстосвайки и спускайки остриета. В мига, в който се приземи, Айви приклекна, забивайки крака от двете страни на врата на драгойла, обвивайки оръжия около него. Преди инерцията й да се е уталожила, Избраната скочи отново, повтаряйки маневрата, при което едва не отчупи главата на чудовището.

Малтропът се приземи и загледа как драгойлът се строполява безжизнено на земята. Умът й си позволи кратък прилив на удивление и радост, преди да се заеме с обработването на образа на оставащия драгойл, който вече се впускаше към нея. Звярът още не бе успял да направи и втора крачка, когато страхът най-сетне я обхвана изцяло. Айви се обърна и се стрелна към стената на сравнително висока сграда. Приличаше на погълната от ужас ивица сияние. Предназначението на закривените остриета се изясни, когато захапаха стената, позволявайки на стрелналата се по земята ивица да се превърне в ивица, хвърчаща по сградата. Достигна върха й и продължи нагоре. Инерцията на изкачването я изстреля високо над града като маяк. Маяк, който предостави цел на полуделите драгойли.

Много силен и много прецизен вихър фучеше по улиците. Блъскаше сребристи стоножкоподобни създания в стените, запращаше пантери с насекомоидни челюсти във въздуха, дори разрови земята край портите, за да се погрижи за паяконогите червяци. Етер бе решила, че по-нищожните създания на Димънт трябва да бъдат разрушени. Близниците и драгойлите представляваха въплътена гнусота, но поне предоставяха известно уважение на откраднатите форми. Притежаваха перверзен тип чистота.