Земя на славата [bg]

— И каква цена ще искате, за да остана? Дъщеря ми вече ти е обещана — тихо каза Юлий.

Помпей се насили да се усмихне и Юлий забеляза колко е уморен. Крас заговори първи:

— Ти разбираш, Юлий. Радвам се. За мен цената на подкрепата ми е връщането на сина ми, за да оглави моя легион. Помпей ще ми осигури провинция и аз ще продължа да обучавам сина си там, след като ти си го тренирал. Той говори добре за теб в писмата си.

— Къде си решил да отидеш? — попита Юлий с искрен интерес.

— В Сирия. Хората от Парта отказаха да позволят на корабите ми да търгуват с тях. Но с легион човек може да отиде и там, където никой обикновен търговец не се осмелява.

— Царят на търговците — измърмори Юлий и Крас се усмихна и каза:

— И царете имат нужда от добри легиони.

Юлий се обърна и погледна Помпей.

— Значи Крас иска да подчини Сирия на Рим. Давам сина му да води войската. С какво обаче мога да задоволя нуждите на Помпей? Чух, че Клодий и Милон създават размирици по улиците. Искаш ли моята подкрепа? Би могъл да я имаш. Ако имаш нужда от мен да гласувам за теб като диктатор, ще се върна с Десети, за да се погрижим за това, което ще се случи после, каквото и да е то. Имаш думата ми, че ще го направя. Все още имам приятели в Рим.

Помпей се усмихна сухо.

— Липсваше ми твоята енергичност в града, Юлий. Наистина. Не, оправих се с Клодий, а Милон вече не е такава сила. Нуждите ми са по-прости.

Погледна отново Крас. Юлий се чудеше на приятелството, което се беше появило помежду им. Странно колко много се променят хората с годините. Юлий никога не би повярвал, че двамата могат да са повече от съюзници по неволя, и то в най-добрия случай. Но те се чувстваха толкова добре заедно, сякаш бяха братя. Зачуди се дали Помпей изобщо е научил истината за участието на Крас в заговора на Катилина. Е, в Рим винаги имаше тайни.

— Трябва ми злато, Юлий — каза Помпей. — Крас ми каза, че си открил огромно богатство в Галия, много повече, отколкото градът някога е събирал като данъци и такси.

Цезар погледна Крас с интерес и се зачуди колко ли точни са приблизителните оценки на източниците му. Помпей продължи:

— Личните ми доходи не са достатъчни, за да възстановя града, Юлий. Части от него бяха унищожени при размириците, а сенатът няма пари. Ако ти имаш, те ще бъдат използвани за довършване на храмовете и къщите, които сме започнали.

— Крас със сигурност би могъл да ти осигури тези пари — каза Цезар.

Помпей се изчерви и се сопна на Крас:

— Казах ти, че не искам да дойда като просяк!

Крас сложи ръка на рамото му, за да го успокои.

— Това не е заем, Юлий, а подарък. — Усмихна се напрегнато. — Никога не съм можел да разбера защо парите са такава неудобна тема за много хора. Нещата са съвсем прости. Съкровищницата на сената не е достатъчно пълна, за да осигури милионите, необходими за възстановяването на някои части на града. Още един акведукт, храмове, нови улици. Помпей не иска да трупа нови дългове, дори към мен.