Земя на славата [bg]

На три мили по-нататък се намираше най-големият им град и Юлий поведе Десети към него веднага щом войниците бяха обезоръжени и вързани като роби. Цената за тях още повече щеше да натъпче сандъците му, а градът се славеше като богат. След като платеше дължимото на сената, се надяваше все още да има достатъчно, за да ускори строежа на флотата си и най-после да е в състояние да пресече тъмния канал между Галия и островите. Бяха пленили девет от корабите на венетите, но щеше да има нужда от още двайсет галери, за да може да превози през морето по-голяма група, а не само съгледвачи. Още една година, за да ги доизгради, и после щеше да прекара най-добрите си мъже до земите, където не беше стъпвал римски крак.

Докато Десети маршируваше към укрепленията на сеноните, Юлий се смееше на глас, въодушевен от тази перспектива, въпреки че умът му беше изпълнен с хилядите подробности по оборудването и управлението, за да предприеме тази битка. Трябваше да се срещне с делегация на три племена на морския бряг след два дни и очакваше те да му донесат данък и нов договор. След като флотата на венетите беше потопена или извлечена на сушата, цялата северна част се беше предала. Сега, след като и заплахата от сеноните беше премахната, половината Галия беше негова. Към този момент вече нямаше племена, които да не са чували за легионите му. Галия жужеше от новините за завоеванията му и рядко минаваше ден, без вождовете им да пристигат в лагерите му и да чакат за подписа му под мирните договори. Адан непрекъснато беше зает и трябваше да назначи още трима писари, за да се справят с безкрайното преписване и преводи.

Юлий се чудеше какво да прави с царя. Ако го оставеше жив, той можеше да поведе въстание през следващите години. Способностите му не позволяваха проява на милост и Юлий реши съдбата му без съжаление.

Когато пред погледите им се появи градът на сеноните, Юлий го погледна с удоволствие — вече си представяше храмовете, които щеше да издигне там. Беше известно, че сеноните проявяват почитта си към боговете с монети и бижута и пълнят цели стаи със съкровища. След като ковачите на легиона претопяха ценния метал в кюлчета и изработеха нови монети, Юлий щеше да прибере всичко стойностно от къщите и храмовете. Щеше да остави хората живи и под защитата на легионите, но имаше нужда от техните богатства, за да продължи напред.

Студен вятър повя над равнината и Юлий потрепери от първия признак за новата зима. Присви очи на изток и си представи Алпите и разстоянието, което трябваше да измине. За първи път нямаше да прекара студените месеци в Галия. Щеше да замине за Ариминум на среща, на която щеше да реши бъдещето.