Червена мъгла [bg]

Не смятам, че е подрязвала храстите, и искам да разбера защо се е върнала в градината си рано следващата сутрин. Вероятно е била принудена да го направи в тъмнината, приблизително по времето, когато тя и семейството й са били убити. Имам си сценарий, който е основан на тълкуването на уликите. Информацията, която Луси ми изпрати по време на пътуването ни тук, само засилва убеждението ми, че госпожа Джордан не е била невинна жертва.

Подозирам, че през нощта на пети януари тя може би е сложила клоназепам в питието на съпруга си, за да е сигурна, че той ще заспи дълбоко. Към единайсет е слязла долу и е изключила алармата, излагайки къщата и семейството на опасност от проникване с взлом, който не е очаквала да завърши така, както е станало. Идеята й е била глупава и не много различна от плановете, скроени от други нещастни хора, които искат да се измъкнат от браковете си и са подведени да смятат, че имат право да получат онова, което мислят, че заслужават.

Госпожа Джордан вероятно изобщо не е искала и децата й да пострадат, определено не и самата тя, а може би дори и съпругът й, когото подозирам, че е ненавиждала. Може би е била твърдо решена да се отърве от него, но сигурно е искала таен източник на пари, нещичко само за нея, а и не е задължително да е желала смъртта на доктор Джордан. Прост план — обикновен обир в януарската нощ след ден с гръмотевични бури и ледени ветрове, каквото е било времето тогава според Луси. Човек не излиза да работи в градината в подобен ден, а и бездруго няма доказателства, че госпожа Джордан е подрязала и едно клонче, преди да умре.

Какво е правила до разрушените стени, които приличат на стара изба? Може би се е опитвала да надхитри съучастника или съучастниците си. А мрачната ирония е, че тя не би оцеляла дори ако е била честна с тях. Не е разпознала злото, с което се е сприятелила. Или е смятала, че всичко ще й бъде простено, ако обещае, че ще подели състоянието си. Подозирам, че златото не е намерено никъде, защото тя е решила да го запази за себе си и го е скрила.

— Вижте, разбирам, че не искате да ви притесняваме с всичко това — казва Колин, застанал на горещата веранда с елегантни бели колони.

— Не искам да се занимавам с този проклет случай — отговаря Гейб Мълъри. — Вие и репортерите, а и ужасните туристи. Хората вечно ми звънят и искат да разгледат къщата.

— Ние не сме туристи и не идваме от любопитство.

Колин ме представя и добавя, че ще се връщам в Бостън през следващите дни и просто искам да разгледам градината.

— Не искам да бъда груб, но защо, по дяволите? — пита Мълъри.

Зад него виждам дървеното стълбище и площадката до антрето, където е било намерено тялото на Бренда Джордан.