Червена мъгла [bg]

Припомням си как мъжът с бялата престилка, който ми продаде адвил, спомена името Роби. Говореше за човек, който бил в аптеката преди секунда, но внезапно изчезнал.

— Предполагам, че не можеш да ми кажеш каква кола кара Робърта Прайс и дали е възможно да е черен мерцедес — казвам на Бентън.

Дълга пауза, после той отговаря:

— Няма кола, или поне не е регистрирана на нейно име. Глория Джордан от същата аптека ли е получавала лекарствата си?

— Не, от друга близо до дома й. Навремето била „Рексал“, а сега е заменена от „Си Ви Ес“.

— Значи може би в даден момент след убийствата Робърта Прайс е сменила работата си и се е озовала в по-малка аптека близо до женския затвор — казва Бентън. — Нямаме причина да се втурнем след някаква фармацевтка, само защото е изпълнявала рецепти за Глория Джордан и женския затвор, а вероятно и за десетки хиляди други хора в района. Не казвам, че няма да проучим въпроса, Кей, защото ще го направим.

— Аптека, която няма проблем да подпомага екзекуциите в женския затвор, а вероятно и в мъжкия — посочвам. — Повече фармацевти приемат себе си като лечители, отговорни за интересите на пациентите. Убиването на пациентите обикновено не се включва в това.

— Това ни говори само, че Робърта Прайс няма морални проблеми или смята, че просто си върши работата.

— Или пък й доставя удоволствие, особено ако упойката спре да действа, или нещо друго се обърка. Преди известно време са имали подобен случай в Джорджия. Нужно било два пъти повече от обичайното време, за да убият осъдения затворник, и той страдал страхотно. Чудя се кой ли е изпълнил рецептата за неговата инжекция.

— Ще разберем — обещава ми Бентън, но няма да се захване с това в същата минута.

— Някой трябва да се свърже и с ДНК лабораторията, която е използвала Джейми — казвам му и тръгвам към ръмжащия ландроувър на Колин. — Подозирам, че те едва ли са наясно с новите технологии, използвани от армията.

Имам предвид военната лаборатория във въздушна база Доувър, където ДНК технологиите са достигнали нови нива поради предизвикателствата при изследване на загиналите войници. Какво се случва, когато еднояйчни близнаци се озоват на бойното поле и един от тях е убит или, да не дава господ, и двамата? Стандартните ДНК тестове не могат да ги различат, и макар да е вярно, че отпечатъците им не са еднакви, от пръстите им може да не е останало нищо за сравнение.

— Съкрушителни рани и в някои случаи почти пълно унищожение — добавям. — Трудностите при идентифицирането, когато е останала само мъгла от заразена кръв, парченце изгорена кост или плат. Знам, че военната база разполага с нужната технология, за да анализира епигенетични феномени с помощта на метилация и хистонова ацетилация за сравнения на ДНК, които не са възможни при другите видове анализи.

— И защо ни е нещо подобно в тези случаи?

— Защото еднояйчните близнаци може да започнат живота си с еднаква ДНК, но по-възрастните ще имат значителни разлики в генотипа, ако разполагаш с технологията, нужна за търсене на тези разлики. А и колкото повече време близнаците прекарват разделени, толкова по-големи стават разликите. ДНК определя кой си, а впоследствие това кой си определя твоята ДНК — обяснявам, докато отварям вратата на джипа.