Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Този период от живота на Леонардо не е изцяло затъмнен от отрицателни мисли. Сега за първи път вижда работите на Рафаело, които силно го впечатляват и оказват влияние върху неговото изкуство. Друг щастлив случай е събитието от 1515 година, когато Леонардо придружава Лъв X по време на триумфалното му влизане във Флоренция, както и на последвалата му трудна среща с новия, млад крал на Франция Франсоа I в Болоня. Леонардо е доведен, за да забавлява, да доставя удоволствие и да предизвиква възхищение у Франсоа I, в което, разбира се, постига успех. По предложение на Лъв X Леонардо конструира механичен лъв, който извървява няколко крачки, а после гърдите му се отварят и вместо сърце зрителите виждат френската хералдическа лилия — това трябва да символизира искреното приятелство между Лъв X (лъва) и Франсоа. Предизвиканата от играчката наслада сигурно тушира изнервящата им среща и спомага Джулиано де Медичи да бъде обявен за херцог на Немур. Това е подходяща компенсация на съдбата, тъй като Джулиано е близък с Леонардо и вероятно е неговият най-успешен покровител. Съществува вероятност да е поръчал „Мона Лиза“, която на свой ред да не е съпругата на флорентинския сановник Франческо дел Джокондо, а любовницата на Джулиано де Медичи.

Леонардо със сигурност получава поръчка от Лъв X и създава една мадона за бъдещия Климент VII, представляващи две от няколкото дузини картини, които със сигурност могат да му бъдат приписани. Медичите имат значително влияние върху живота на Леонардо, а представянето на художника от Лъв X на Франсоа I в Болоня се оказва особено съдбовно.

Двадесет и една годишният френски крал се вижда като въплъщение на рицарските добродетели, но освен това се смята и за учен, в резултат на което между него и Леонардо се създава силно и продължително разбирателство. След като се връща в родината си, създава ренесансов двор, в който кани и Леонардо. Недоволният от живота си в Рим художник приема и заминава за Франция, където след по-малко от три години умира на шестдесет и седем години, като според Базари, на когото понякога не може да се разчита, смъртта го застига в ръцете на Франсоа I.

Друг много различен човек на изкуството, покровителстван от Климент VII, е златарят и скулпторът Бенвенуто Челини, който също оставя доста живописни, но ненадеждни спомени за своя живот. Челини е роден във Флоренция през 1500 година и в началото на своя жизнен път си създава име на ненадминат ювелир. Вследствие на шумна кавга е осъден на смърт, но избягва от града. Това е първият от поредицата насилствени и кървави инциденти, бележещи живота му.

Челини пристига в Рим на двадесет и три годишна възраст в същата година, когато Климент VII става папа. Новият понтифекс бързо съзира изключителния му талант и му поръчва няколко произведения, които донасят на Челини голяма слава в Рим. В своята „Автобиография“ по-късно ювелирът разказва как усърдно създава множество предмети на изкуството, включително монети, мощехранителници и брошка с гербовия девиз на папата, като по негово скромно мнение, всички те са великолепно изработени. Описва и как често се оттегля в провинцията с противния си звяр и любимо ловно куче Баручо, където очевидно е способен да убие две гъски с един изстрел от разстояние от около деветдесет и пет метра. Всеобхватната, но неизменно съсредоточена върху едно нещо автобиография на Челини разкрива автора и като самохвалко, лъжец, крадец и дори убиец, но същевременно съдържа доста подробности, хвърлящи светлина върху много от влиятелните личности, с които се среща, в това число и Климент VII. Макар че поредицата от лични разговори, за които твърди, че води с папата, очевидно са измислени, няма никакво съмнение, че е близък с Климент VII и, както по-късно ще видим, присъства на едни от най-съдбовните събития в живота му.

За съжаление заради материала, с който Челини работи най-често — златото, произведенията му по-късно са претопени от алчни вандали, като сред тях има както крале, така и крадци. Единственият съществуващ образец от злато, за който със сигурност знаем, че е негов, е голяма солница с полегнали мъжка и женска фигури, създадена за Франсоа I, което несъмнено показва, че неподбиращият бисексуален самохвалко и крадец притежава и неподражаем талант.