Целувката на гепарда [bg]

През нощта — четвъртата от превземането на кораба — Хектор и Хейзъл бяха на вахта в ситуационната зала. Една от скритите камери показваше мостика и двамата чуха как Камал нарежда на Сирил Стамфорд да намали скоростта и да коригира курса с четири градуса на запад. Откакто Сирил бе успял да преметне капитана на американския военен кораб и го бе отпратил по живо, по здраво, отношението на Камал към пленниците беше станало ако не точно великодушно, то поне малко по-милостиво. През последните четирийсет и осем часа не беше слизал в каютата на Винсънт Удуърд да го ругае, рита и блъска с приклад в главата. Дори беше позволил на стражите да му дадат чаша вода и чиния с помия. Никой не посмя да занесе храна или напитки на Настя. Вратата на апартамента си оставаше заключена и барикадирана, но зад нея рускинята се бе разположила напълно комфортно. Беше открила няколко големи консерви хайвер в хладилника на кухненския бокс, пакетчета сушено месо от скоклива антилопа, пушена сьомга и швейцарски шоколад.

На мостика Сирил предложи на Камал да изпрати някого от хората си до корабния лазарет за аптечка; той се съгласи и Сирил дезинфекцира и превърза остатъка от кутрето му и го накара да глътне шепа антибиотици и силни обезболяващи. Настроението на Камал се подобри драматично. Той дори пое вахтата от Сирил Стамфорд и му позволи да поспи няколко часа на койката при радиостанцията. Когато изпрати човек да го събуди и да го доведе обратно, вместо да го принуждава с оръжие, той му позволи да седне в капитанското кресло и забъбри приятелски с него за плавателните характеристики и управлението на „Златната гъска“, за работата с навигационната конзола и конфигурацията на двигателите. Особен интерес прояви към модерния ехолот. След като нареди промяната на курса и скоростта, той благоволи да обсъди това със Сирил:

— Вече сме съвсем близо до целта, но не искам да пристигаме през нощта. Подходите и устието на пристанището са трудни за минаване в тъмното. Освен това любимият ми шейх и хиляди от хората ми ще се съберат да ни посрещнат. Когато видят размерите и важността на този кораб, ще се преизпълнят с щастие. Не желая да ги лишавам от това удоволствие. Те трябва да видят великолепието на плячката, която им нося, на светло, с изгряващото слънце зад нас. Трябва да докарам кораба колкото се може по-близо.