Целувката на гепарда [bg]

— Я виж ти? Откъде разбрахте? — попита Сирил с леко подчертан акцент. — Американец, и още как. Сирил Стамфорд, бивш капитан на крайцера „Рено“. Изтеглиха ме на сух док, защото съм бил твърде стар и немощен.

Изкиска се. От разрушителя последва кратко мълчание.

— В кое пристанище сте регистрирани и кой е собственикът ви?

— Собственикът е „Банок Карго“, а корабът е регистриран в Тайпе.

— Добре! Всичко съвпада. Капитан Стамфорд, сър! Случайно да имате син, завършил Анаполис през деветдесет и шеста?

— Разбира се, капитане.

— Първото му име Тимъти ли е?

— Определено не, сам го знаете много добре. Казваше се Боби. А вашето е Анди. Служихте заедно. Боби веднъж ви доведе у дома на барбекю. Да не сте забравили?

— Не, сър, капитане. Спомням си го много добре. Просто проверявах. Жена ви приготвя страхотен ябълков пай.

— Благодаря. Щеше да бъде много доволна да го чуе, Анди. Но, за съжаление, почина преди четири години.

— Много съжалявам, сър.

— Аз също, Анди.

В ситуационната зала Хектор тихо подсвирна.

— Откъде изкопа този тип, Пади? Същински принц е.

— Умът му е остър като самурайски меч — съгласи се Пади. — Да видим как ще отклони нежеланите гости.

Анди Робинс деликатно продължи с темата, която го интересуваше най-много:

— Капитан Стамфорд, напълно ли владеете кораба си?

Сирил се разсмя непринудено.

— Надявам се да е така. Още не съм напълно изкукал, независимо какво мисли флотът за мен.

— Ако имате нужда, мога да пратя отряд, който да ви помогне, сър.

— Много мило от ваша страна, Анди, но това ще наруши установената рутина и на двама ни. Уверявам ви, че не е необходимо. Всичко е под контрол. Движа се точно по график.

Анди обаче не се отказваше.

— Нали си давате сметка, че навлизате в район от Индийския океан, където пиратската активност е в разгара си? Само преди четири дни беше съобщено за японски китоловен кораб, заловен от пиратите в Аденския залив.

— Чух — съгласи се Сирил. — Но собствениците са постигнали споразумение с правителството на Пунтленд. Гарантирано ни е свободно преминаване през водите им. Би трябвало да сме в безопасност от подобни заплахи.

— Капитане, нима се доверявате на думата на един пират?

— Собствениците се доверяват — отвърна Сирил. — Това би трябвало да е достатъчно за мен.

— Вие си знаете, сър — с неохота прие Анди Робинс. — Попътен вятър, капитане. Само преди да продължите, как е старият ми приятел Боби?

— Талибаните го спипаха в Афганистан, Анди.

— Копелета! — тихо и яростно рече Анди.

В ситуационната зала гледаха как „Манила Бей“ обръща и поема в посоката, от която се бе появил. Хектор стана и се протегна.

— И тъй, милейди и господа, имаме свободен коридор до Ганданга, благодарение на капитан Сирил Стамфорд. Да идем да се погрижим за онази бутилка вино, преди да е станала плячка на пиратите.