Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
— И използват парите — добави Филис — за да купуват бомби, пушки, ядрени материали, политическо влияние и в крайна сметка да сеят смърт. Прав е бил Шекспир — парите наистина са корен на злото. Всяка година стотици хиляди американци умират от наркотици. Цели нации — Мексико, Русия, значителни части от Централна Америка и Африка и, разбира се, Колумбия, както спомена Джак — буквално са във властта на престъпни картели. Едно неотдавнашно проучване в Русия установи, че обикновеният руснак плаща за подкупи почти толкова, колкото и за данъци. През последните четирийсет години престъпната сила расте в геометрична прогресия. Капитализмът може да е най-добрият икономически механизъм, но в него процъфтяват алчността и злото.
Макгрудър стана и пристъпи към сцената, за да е по-близо до екрана. Появи се нов диапозитив, пак карта на света, но върху някои държави имаше симпатични червени звездички. Той почука с показалката по екрана и обясни:
— Това са страни и територии с банково и финансово законодателство, което буквално насърчава престъпните елементи и нелегалните групировки — например терористите да използват техните финансови институции. Доста пристанища за нечисти пари, нали?
Ние с Джанет кимнахме. Така си беше. И какво от това?
Филис Карни сякаш прочете мислите ни.
— От това — каза тя — възниква въпросът как да изпълним възложената ни от президента мисия. Толкова много методи и стратегии бяха изпробвани без никакъв резултат. Интересен въпрос, не смятате ли?
— Как? — попита Джанет.
— Парите са тяхната кръв — обясни Макгрудър. — Затова започнахме от издирване на парите. При мръсните пари проблемът е, че трябва да ги изчистиш, преди да придобият истинска стойност. Да ги изпереш, според общоприетия израз, а после да ги вложиш на сигурно място. И колкото повече имаш, толкова по-трудно става. При процеса се губят около петдесет процента от стойността, понякога дори до осемдесет. Посредниците и перачите поемат големи рискове и изискват щедра отплата.
Филис се завъртя и ни попита:
— Някакви въпроси дотук?
Сигурно се шегуваше. Много ясно, че имахме въпроси, преди всичко защо сме тук. Но и дотам щяхме да стигнем, затова се спогледахме и поклатихме глави.
— Всъщност операцията беше рожба на Джак — продължи тя. — Решихме да изберем една от онези тайни организации за пране на пари. И преди около четири години Агенцията за борба с наркотиците ни я посочи. Беше здраво вкоренена в Европа и правеше впечатляващи крачки към търговията с наркотици в Латинска Америка. Направихме предварително проучване. Впечатляваща групировка — умни хора, добра организация, отлично познаване на банковото дело, търговията и… божичко, дано да не ви отегчавам.
— Ни най-малко — отговорих аз.
Тя кимна на Макгрудър, който продължи:
— Точно това търсехме. Разработихме план. Щяхме да пазим този синдикат от Агенцията за борба с наркотиците, от Министерството на финансите и от зорките погледи на колегите в Европа и Азия. Дори неусетно щяхме да го подхранваме, да го водим към растеж и успех. Чрез него щяхме да се стараем да унищожим останалите перачи, да създаваме пазарни сили, които да тласкат клиентите към този синдикат. Щяхме да го превърнем в могъща сила, нещо като „Майкрософт“ или „Дженерал Илектрик“ за пране на мръсни пари.
— „Гранд Вистас“? — попитах аз.
— Това име използва в партньорството с „Морис Нетуъркс“. „Гранд Вистас“ е само клон, така да се каже. Има още много клонове с различни имена. Синдикатът наистина притежава диамантени мини, корабни компании и фирми за отдаване на оборудване под наем. Има банки, металургични заводи и дори значителен дял от един производител на чуждестранни коли, много популярни сред днешните юпита. Невероятна машина за пари.
Изведнъж лампите светнаха. Макгрудър каза:
— Разбирате ли защо не можем да ви позволим да разобличите „Гранд Вистас“ и връзката с „Морис“?
Озърнах се към Джанет, която изглеждаше ужасена.
— Значи сте подхранвали организацията, която уби сестра ми? — възкликна тя.
Макгрудър и Филис несъмнено знаеха, че този момент ще настъпи, дори го очакваха. Филис веднага отвърна:
— Е, не сме сигурни дали изобщо имат пръст в смъртта на сестра ви.
— Не сте сигурни? — кресна Джанет. — Тоест надявате се. Когато тази история гръмне, ще гръмнат и вашите задници.
— Мис Мороу, ако си мислехме, че са замесени, никога нямаше да попаднете тук, нямаше да чуете тази беседа и нямаше да размахате обвинителен пръст срещу Управлението — каза спокойно Макгрудър.