Шантарам

— Остави го да довърши — усмихна се Кадербай. — Продължавайте, Лин. Какво ви кара да мислите, че Сапна е християнин?

— Не съм казал, че Сапна е християнин, а само че този, който е написал това, използва християнски думи и фрази. Вижте ето тук, в първата част, където се казва „Аз дойдох“… и… „Сторете го в моя прослава“ — подобни изрази има в Библията. А ето тук, в третия абзац… „Аз съм истината в техните лъжовни думи, аз съм светлината в мрака на тяхната алчност, моят кървав път е вашата свобода“ — той перифразира нещо. „Аз съм Пътят, и Истината, и Светлината…“ — и това е също от Библията11. После, най-накрая той казва… „Блажени убийците, защото те ще откраднат живот за мен“ — това е по подобие на Проповедта на планината. Всичко това е взето от Библията, а сигурно има и още, но не го разпознавам. Но всичко е променено, все едно този тип, който го е писал, който и да е той, взема откъси от Библията и ги пренаписва отзад напред.

— Отзад напред? Обяснете, моля ви? — помоли Маджид.

— Искам да кажа, че е против идеите на казаното в Библията, но използва подобен език. Написал го е така, че значението и намеренията да са точно противоположни на оригинала. Все едно е обърнал Библията с главата надолу.

Можех да продължа да говоря, но Абдул Гани рязко прекъсна дискусията.

— Благодаря, Лин. Много ни помогнахте. Но хайде да сменим темата. На мен например разговорите за подобни беди като този безумец Сапна са ми искрено неприятни. Повдигнах темата, само защото Кадер ме помоли — а желанието на Кадер Хан е заповед за мен. Но вече наистина трябва да минем нататък. Ако не започнем да обсъждаме темата ни за вечерта, ще пропуснем всичко. Затова нека попушим и поговорим за други неща. Наш обичай е гостът да започне, така че ще бъдете ли така любезен?

Фарид стана и донесе огромно, разкошно наргиле с шест виещи се маркуча и го постави на пода между нас, до масата. Останалите запушиха мундщуците с длани, Фариц прокара пламък над купичката с формата на лале и аз го разпалих. Беше смес от хашиш и марихуана, известен като ганга-джамуна, кръстени на двете свещени реки Ганг и Ямуна. Беше толкова силна и излизаше с такава мощ от наргилето, че кръвясалите ми очи се разфокусираха почти веднага и попаднах под леко халюцинаторно въздействие — контурите на чуждите лица се размиха и движенията им лекичко се забавиха във времето. Луис Карол — така го наричаше Карла. Толкова съм напушена — казваше тя — че получавам Луис Карол. По Маркуча струеше толкова дим, че го преглъщах и пак го издишвах шумно. Запуших мундщука и започнах да наблюдавам на каданс как другите пушат, един след друг. Тъкмо бях започнал да овладявам размазаната усмивка, която се пльосна върху пластилиновите мускули на лицето ми, и пак дойде редът ми да пуша.