Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Криптата на флорентинеца
Криптата на флорентинеца - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Криптата на флорентинеца

Электронная книга - «Криптата на флорентинеца». Краткое содержание книги:

Принстън. Разпети петък 1999 година. В навечерието на дипломирането си двама студенти са на път да разгадаят тайните на Хипнеротомахия Полифили — ренесансов текст, който озадачава учените от векове. Прочута със своята хипнотична власт над всеки изследовател, Хипнеротомахия може би най-сетне ще разкрие загадките си — на Том Съливан, чийто баща е бил обзет от маниакална страст към книгата, и Пол Харис, чието бъдеще зависи от нея. Но крайният срок наближава, изследването навлиза в задънена улица… докато не се появява един старинен дневник. Онова, което Том и Пол откриват в дневника, е потресаващо дори за тях: доказателство, че мястото на една тайнствена крипта е зашифровано в страниците на неразбираемия ренесансов текст.
1 ... 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144
Перейти на страницу:

Денят на дипломирането дойде топъл, зелен и безветрен, сякаш изобщо не е имало мразовит Великден. Из въздуха дори пърхаше пеперуда, докато аз седях в двора пред Насау Хол сред тълпа от колеги с академични роби, чакащи да получат дипломите си. Представях си как горе в кулата безмълвно бие камбана без език — Пол празнува нашето щастие нейде отвъд гънките на света.

В този светъл ден навсякъде имаше призраци. Жени с вечерни рокли от бала на „Бръшляна“ танцуваха из небето като рождественски ангели, възвестяващи новия сезон. Голи олимпийци търчаха из дворовете, без да се срамуват от голотата си, като призраци на отминалия сезон. Приветственото слово беше на латински, изпълнено с неразбираеми шеги, и за момент си представих, че от трибуната ни поздравява Тафт, зад него стои Франческо Колона, а зад тях двамата тълпа мъдри философи се готви да запее като група пияни апостоли.

След церемонията тримата се върнахме в стаята за последен път. Чарли заминаваше за Филаделфия. През лятото щеше да работи като санитар, а наесен постъпваше в медицински институт. След дълги колебания беше избрал Пенсилванския университет. Искаше да е по-близо до родителите си. Джил забързано събираше разните дреболии от стаята си. Призна, че тази вечер заминавал от Ню Йорк за Европа. Щял да посети Италия и други места. Трябвало му време, за да се опомни.

След като Джил си тръгна, ние с Чарли проверихме пощенската кутия. Намерихме четири малки плика с еднакви размери. Вътре имаше бланки с въпросника за регистъра на випускниците. Прибрах моята и тази на Пол, защото осъзнах, че още не са го отписали. За момент се запитах дали не са му издали и диплома, която сега лежи някъде непотърсена. Но на плика за Джил името беше задраскано и заместено на ръка с моето. Отворих го. Въпросникът беше попълнен, имаше и адрес на хотел някъде в Италия.

„Скъпи Том, пишеше отвътре върху капака на плика, оставих ти бланката на Пол. Мислех, че ще поискаш да я вземеш. Предай на Чарли, че съжалявам задето изчезнах така набързо. Знам, че ще ме разберете. Ако случайно попаднеш в Италия, обади ми се.

Дж.“

На раздяла прегърнах Чарли. Една седмица по-късно той ми позвъни у дома да пита дали смятам да посетя сбирката на випуска догодина. Само Чарли може да си измисли такъв предлог за телефонно обаждане. Разговаряхме няколко часа. Накрая той помоли да му дам адреса на Джил в Италия. Каза, че намерил пощенска картичка, която много щяла да му хареса, дори се опита да ми я опише. Разбрах, че Джил не му е оставил адрес. Така и не бяха успели да се сдобрят окончателно.

Не посетих Италия — нито през онова лято, нито по-късно. През следващите четири години с Джил се срещнахме на три пъти, все на сбирки на випуска. Все по-малко имахме да си кажем. Фактите от живота се превръщаха в изящен и безсмислен брътвеж. В крайна сметка той се върна в Манхатън; стана банкер като баща си. За разлика от мен, годините му се отразиха добре. На двайсет и шест обяви годежа си с красива жена, една година по-млада от нас, която ми приличаше на звезда от стар филм. Когато ги видях заедно, вече не можех да отрека, че животът на Джил е влязъл в релсите.

С Чарли обаче не се забравихме. Откровено казано, той не ме пусна да се отдръпна. Заслужил е званието на най-трудолюбив мой приятел и отказва да забрави старата дружба само заради растящите разстояния и гаснещите спомени. През първата година в медицинския институт се ожени и момичето удивително прилича на майка му. На нея кръстиха и първото си дете, момиченце. Второто беше момче. Нарекоха го на мое име. Като заклет ерген мога да оценя Чарли напълно безпристрастно, без да се боя как изглеждам в сравнение с него. Не намирам други думи, освен да кажа, че като баща е дори по-добър, отколкото като приятел. В грижите, които полага за децата си, усещам отзвук от неговата вродена всеотдайност, необятната енергия, огромната благодарност за живота, която винаги е проявявал в Принстън. Днес той е божи човек — детски лекар. Жена му казва, че в почивните дни понякога пак излиза с линейката. Надявам се някой ден Чарли Фрийман да застане пред Божия съд и да му обяснят, че е изкупил с лихвата всичките си прегрешения. Не съм срещал по-добър човек.

1 ... 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)