Фантом

Мъж в смокинг, застанал до умивалника, ги изгледа втрещен в огледалото, когато Хари блъсна Исабел във вратата на една от кабинките и натисна врата ѝ с ръка.

— По времето на Густовото убийство Белман е бил при теб — процеди Хари. — Под ноктите на Белман открихме кръвта на Густо. Човекът на Дубай в полицията е най-близкият подчинен на Белман и негов приятел от детинство. Ако не си отвориш устата сега, веднага ще звънна на мой познат в „Афтенпостен“ и още утре ще цъфнеш във вестника. А целият материал ще кацне на бюрото на главния прокурор. Какво решаваш?

— Извинете — мъжът в смокинга се беше приближил на почтително разстояние. — Имате ли нужда от помощ?

— Чупката!

По лицето на мъжа се изписа ужас — не заради грубата реплика, а защото тя изхвърча от устата на жената. Той побърза да се изниже.

— Чукахме се — прошепна задавено Скойен.

Хари я пусна. От устата ѝ го лъхна миризма на шампанско.

— Двамата с Белман сте се чукали?

— Знам, че е женен. И да, чукахме се. Това е всичко — тя разтърка врата си. — Густо се появи неочаквано и одраска Белман, докато той го влачеше навън. Ако искаш да снесеш на клюкарската преса за аферата ни, давай. Сигурно никога не си спал с омъжена жена и не ти пука как ще се почувстват съпругата и децата на Белман след подобни скандални разкрития.

— Как се запозна с Белман? Да не ми казваш, че тройката с Густо е била съвсем случайна?

— Как според теб се запознават хора с обещаващо бъдеще, Хари? Огледай се. Забележи кой присъства на това събитие. Всички знаят, че Белман е спряган за новия главен секретар.

— А ти — за кресло в общинския съвет?

— Запознахме се на едно откриване, премиера, вернисаж — вече не си спомням. Обикновено така става. Обади се и питай Микаел за подробностите. Но гледай да не е тази вечер, защото смята да я прекара със семейството си. Това е положението.

Така значи. Хари впери в нея изпитателен поглед.

— А Трюлс Бернтсен?

— Кой?

— Вътрешният ви човек в полицията, нали? Кой го изпрати в „Леон“, за да се разправи с мен? Ти или Дубай?

— За какво говориш, по дяволите?

В очите ѝ Хари видя, че тя действително няма представа кой е Трюлс Бернтсен.

Исабел Скойен се разсмя.

— Къде ти потънаха гемиите, Хари?

А в момента можеше да лети към Банкок. Към друг живот.

Тръгна към вратата.

— Почакай, Хари.

Той се обърна. Облегната на кабинката, тя бе вдигнала роклята си и отдолу се подаваха жартиерите ѝ. Над челото ѝ бе паднала руса къдрица:

— Щом така и така сме сами в цялата тоалетна…

Хари срещна погледа ѝ — замъглен не от алкохол, нито от похот. Да не би да плачеше? Наперената, самотна, самопрезираща се Исабел Скойен? Какво чудно има? Явно и тя подобно на мнозина други озлобени хора би опропастила чуждото щастие, без да се замисли, за да си осигури онова, което — според нея — ѝ се полага по рождение: правото да бъде обичана.