Фантом

Край. Успя да си я върне.

Хари пристъпи напред в опашката пред гише „Летищен контрол“ в просторната зала на летище „Гардермуен“. Изведнъж се сдоби с план — с план за остатъка от живота си. Връхлетя го опияняващо усещане, за което не намираше по-подходяща дума от щастие.

На монитора над гишето пишеше „«Тай Еър», бизнес класа“.

Всичко се случи страшно бързо.

От къщата на Нюбак отиде право във „Фюрлюсе“, за да върне телефона на Мартине, но тя великодушно му го остави, докато си купи нов. Убеди го и да приеме палто, което не личеше да е носено и му придаваше що-годе представителен вид. Плюс три парацетамола срещу болката. Хари обаче отказа да ѝ покаже раната. Знаеше, че Мартине ще иска да я промие, а за това нямаше време. Беше се обадил в „Тай Еър“ да си запази билет.

После звънна на Ракел, съобщи ѝ, че Ирене е в сигурни ръце, а съдът е снел обвиненията от Олег и с това мисията на Хари е приключила и е време да напусне страната, преди да са го арестували.

Тогава Ракел произнесе онази реплика.

Хари затвори очи и пак си припомни думите ѝ:

— Идвам с теб, Хари.

Идвам с теб. Идвам с теб.

— Кога? — попита после тя.

Кога?

„Сега! — искаше му се да ѝ отговори. — Събери най-важното в една чанта и идвай!“

Той обаче все пак успя да обмисли трезво положението.

— Виж, Ракел, издирват ме. Най-вероятно полицията те наблюдава с надеждата да ги отведеш при мен. Тази вечер ще замина сам, а ти ще тръгнеш утре вечер с вечерния полет на „Тай Еър“. Ще те чакам в Банкок, а оттам заедно ще потеглим за Хонконг.

— Ханс Кристиан ще поеме защитата ти, ако те арестуват. Наказанието едва ли…

— Не се притеснявам от продължителността на мярката — прекъсна я Хари. — Докато съм в Осло, Дубай може да ме намери навсякъде. Сигурна ли си, че Олег се намира на безопасно място?

— Да. Но искам и той да дойде с нас, Хари. Не мога да тръгна…

— Ще дойде с нас, разбира се.

— Нали? — Хари усети облекчението в гласа ѝ.

— Ще бъдем тримата заедно. В Хонконг Дубай не може да ни пипне с пръст. След като двамата с теб пристигнем, ще изчакаме няколко дни и ще помоля Херман Клойт да изпрати двама от своите хора да ескортират Олег от Осло.

— Ще уведомя Ханс Кристиан и ще си запазя билет за утре, скъпи.

— Ще те чакам в Банкок.

Кратка пауза.

— Как ще се качиш на самолета, щом си обявен за издирване, Хари?

— Заповядайте.

Заповядайте.

Хари отвори очи. Служителката зад гишето му се усмихваше.

Той пристъпи напред и ѝ подаде билета и паспорта. Видя как жената въведе имената му в компютъра.

— Не мога да ви открия, господин Нюбак.

Хари се опита да я успокои с усмивка.

— Всъщност си бях резервирал билет за Банкок за след десет дни, но преди час и половина се обадих да променя датата за днес.

Служителката продължи да трака по клавиатурата. Хари броеше секундите и дишаше дълбоко.

— Ето, открих ви. Системата се нуждае от време да отрази промяната в резервацията. Но тук пише, че ще пътувате с госпожа на име Ирене Хансен.